Мрачната история на влакчетата на ужасите: Защо първите лунапаркове в САЩ са били построени точно върху гробища

В края на 19-ти век градските жители започват да разполагат с повече свободно време и индустрията на развлеченията започна да се развива с бързи темпове. Обаче много от първите увеселителни паркове се откриват в близост до гробища, а понякога и директно на мястото на стари гробища. Това, което днес изглежда като сюжет за филм на ужасите, преди сто години е било норма, продиктувана от суров икономически разчет и напълно различно отношение към смъртта.

Защо увеселителните паркове са били изграждани на крайните спирки

Настоящият бум на увеселителните паркове в САЩ започва благодарение на развитието на обществения транспорт. В края на 19-ти век собствениците на трамвайни и железопътни линии се сблъскват с проблема, че през делничните дни вагоните са препълнени с работници, докато през почивните дни и вечер транспортът просто престоява.

За да стимулират хората да купуват билети в свободното си време, транспортните компании са измислили хитър ход. Те са започнали да строят увеселителни паркове на крайните спирки по своите маршрути.

Тази стратегия е гарантирала стабилен поток от пътници извън работното време, тъй като градските жители с радост са се отправяли към покрайнините на градовете в търсене на нови преживявания.

Защо увеселителните паркове са били в близост до гробищата

За изграждането на първите мащабни зони за отдих транспортните компании са търсили терени, които да отговарят едновременно на няколко критерия:

• земята е трябвало да струва възможно най-малко;
• Необходими са били огромни открити площи за инсталирането на масивните дървени конструкции;
• мястото е трябвало да остава достъпно за обикновените граждани, които не разполагат със собствен екипаж.

В резултат на това парковете често са се появявали в не най-престижните места, например в блатисти райони и в близост до заводи. Знаменитият Кони Айлънд в Ню Йорк например първоначално е бил построен на блатиста и изолирана територия, която изобщо не е била подходяща за елитни имоти, но идеално е пасвала за евтини забавления.

На парковете са били необходими огромни пространства, които в покрайнините естествено граничели с гробищните зони. В някои случаи площадките за отдих навлизали директно в територията на старите гробища, което не е смущавало никого от инвеститорите.

Съседството между американски въртележки и гробовете

Един от най-ярките примери за такова сливане е „Гала Парк“ (Gala Park) в нюйоркския квартал Куинс. Той е построен на мястото, където преди се е намирало семейното гробище на потомците на заселника Даниел Рапелие. Когато земята е запустяла, тя е била отдадена под наем и точно около гробовете е била изградена площадка за танци с американски влакчета.

Посетителите изобщо не са се плашели от подобно съседство. Според историците Уес и Барбара Готлок, почиващите спокойно са обядвали сред надгробните паметници, като са използвали останалите камъни от стария фундамент като маси за пикник.

Все пак мирното съжителство не винаги е било такова. Чикагският увеселителен парк „Форест-Парк“, заклещен между две действащи гробища, дълги години е водил съдебни спорове с ръководството им. А паркът „Лейк-Шоуни“ в Западна Вирджиния, построен на мястото на стари гробища, постоянно е бил преследван от слухове за призраци, докато накрая не е затворен през 1988 г.

Защо през 19-ти век хората са почивали на гробищата

За да разберем защо хората от миналото не са се плашели от близостта на атракциите до гробовете, трябва да си припомним културата на онова време. През 19-ти век големите, добре поддържани некрополи са изпълнявали ролята на просторни обществени паркове. Това са били зелени зони извън мръсните и шумни градове, където хората масово са идвали да се разходят на чист въздух.

Архитектите от онова време са проектирали извънградските некрополи като алтернатива на препълнените и антисанитарни градски гробища. Историкът Стенли Френч отбелязва, че създателите на тези пространства са искали да помогнат на градските жители да се свържат отново с природата и да им напомнят за вечния цикъл на живота и смъртта. За всичко това разказват авторите на сайта Mental Floss.

Именно затова за хората от онова време е било напълно нормално да похарчат 35 цента за билет до крайната спирка, да се повозят на скърцащата американска въртележка, а след това да си устроят тих обяд сред природата. Близкото съседство между индустрията на развлеченията и гробищата е било резултат от проста икономическа изгода, която успешно се е вписала в традициите на викторианската епоха.

Първоначално в тях се предлагат танцови площадки, въртележки и гишета за освежителни напитки. С навлизането на електрификацията тези площи бързо се сдобиват с първите дървени влакчета (roller coasters), виенски колела и илюминирани павилиони. Постепенно развлекателната индустрия напълно измества първоначалната тиха атмосфера, трансформирайки земите около гробищата в пищни центрове за масови забавления.

Историята зад появата на първите увеселителни паркове показва как градоустройството и транспортната инфраструктура могат фундаментално да променят социалните навици на хората. Този исторически преглед е любопитен пример за това как първите електрически трамвайни мрежи са поставили основите на съвременната развлекателна индустрия.