Най-голямата измама на Студената война: как СССР помогна на САЩ да построят SR-71

Студената война е пълна с истории, които звучат като сценарий за шпионски филм. Малко от тях обаче могат да се сравнят с тази за SR-71 Blackbird – най-бързия пилотиран реактивен самолет в историята, построен от САЩ с титан, тайно купен от… Съветския съюз.

Иронията е почти съвършена. Москва неволно доставя един от най-важните материали за машина, създадена именно за наблюдение на съветския блок и за събиране на разузнавателна информация в най-напрегнатите точки на планетата. А според най-цветната версия на историята американските посредници обяснявали, че огромните количества титан са необходими за производството на пещи за пица.

Истината е поне толкова интересна, колкото и легендата.

Самолет, който изглеждаше като пристигнал от бъдещето

SR-71 е разработен в тайното подразделение Skunk Works на Lockheed под ръководството на легендарния конструктор Кларънс „Кели“ Джонсън. Машината произлиза от създадения за ЦРУ едноместен разузнавателен самолет A-12 Oxcart, който трябвало да замени уязвимия вече U-2. SR-71 е по-дългата и по-тежка двуместна версия, оборудвана с допълнителни камери, радари и системи за събиране на разузнавателни данни.

Първият полет на SR-71 е на 22 декември 1964 г., а през януари 1966 г. първият самолет е предаден на американските Военновъздушни сили. Blackbird можел да се движи с над 3500 км/ч – повече от три пъти скоростта на звука – и да поддържа това темпо не за няколко минути, а в продължение на часове.

През 1976 г. самолетът поставя рекорди със скорост от 2193 мили в час, или около 3530 км/ч, и височина от близо 25,9 километра. От над 24 километра над земята той можел само за час да наблюдава площ от приблизително 259 000 квадратни километра. Десетилетия по-късно SR-71 продължава да бъде определян като най-бързия пилотиран самолет с въздушно-реактивни двигатели.

Други самолети от епохата теоретично можели да се доближат до подобни скорости, но само за кратко и с включен форсаж. Blackbird бил създаден да живее при Mach 3. Именно това превърнало построяването му в почти невъзможна инженерна задача.

При Mach 3 алуминият вече не върши работа

Когато самолет се движи с повече от 3000 км/ч, дори разреденият въздух на огромна височина започва да създава чудовищно количество топлина. Външните повърхности на SR-71 достигали температури от няколкостотин градуса по Целзий – достатъчни, за да отслабят сериозно обичайния за авиацията алуминий.

Инженерите се нуждаели от материал, който едновременно да бъде здрав, сравнително лек и устойчив на продължително нагряване. Практическият отговор бил титанът. Корпусът на самолета е изграден почти изцяло от титан и титанови сплави, като в различни технически описания делът им се посочва между около 85 и над 90 процента в зависимост от това кои конструкции се включват в изчислението.

Избирането на правилния метал обаче било само началото. В началото на 60-те години американската авиационна индустрия почти нямала опит в изграждането на цял самолет от титан. Металът бил скъп, обработвал се трудно и реагирал зле дори на някои привидно безобидни замърсявания.

Според разсекретената история на проекта Oxcart около 80 процента от първите доставки на титан не отговаряли на необходимото качество и били отхвърлени. Свредлата, предназначени за алуминий, се чупели при опит да преминат през твърдите титанови листове. Масовото производство на поточна линия било невъзможно и всеки от самолетите на практика се сглобявал почти ръчно.

Появили се и още по-странни проблеми. Инструменти с кадмиево покритие можели да замърсят титана и да го направят по-крехък. Наложило се работните помещения да бъдат прочиствани, а неподходящите инструменти – премахвани и заменяни. Инженерите не просто строели нов самолет. Те трябвало в движение да изобретят начините, по които подобен самолет изобщо може да бъде произведен.

Топлината създала и други главоболия. Горивото трябвало да издържа на много високи температури, резервоарите се запълвали с азот, а за двигателите било разработено специално масло. Обикновената изолация на кабелите ставала крехка, докато пилотите носели костюми, близки до тези на астронавтите, със собствено подаване на кислород, охлаждане и регулиране на налягането. Дори кварцовият прозорец пред мощната камера се оказал толкова сложен проблем, че решението му отнело три години и около 2 млн. долара по тогавашни цени.

Само че титанът се намирал при врага

Съединените щати можели да проектират самолета, но не разполагали с достатъчно суровина за производството на необходимите количества висококачествен титан. Един от най-големите източници се намирал в държавата, срещу която била насочена цялата разузнавателна програма – СССР.

Отказът от съветския титан би могъл да забави или дори да провали проекта. Директната покупка обаче би породила очевидния въпрос защо американците внезапно се нуждаят от толкова много стратегически метал.

Затова били използвани посредници, дружества прикрития и компании, регистрирани извън САЩ. Чрез тях съветската суровина била купувана, прехвърляна през трети държави и изпращана към американските производители, без крайната ѝ цел да бъде разкрита. Smithsonian потвърждава, че ЦРУ е създало чуждестранни компании прикрития, чрез които да придобива метала от самата държава, която възнамерявало да наблюдава.

Тук се появяват и прочутите пещи за пица. Според многократно разказвана по-късно история една от легендите за прикритие гласяла, че титанът ще бъде използван за производството на огромен брой професионални пещи.

Този детайл е великолепен, но трябва да бъде приеман с известна предпазливост. Тайното купуване на съветски титан чрез посредници е добре документирано. В достъпните официални истории на ЦРУ, Lockheed и американските музеи обаче не се посочват конкретно пещи за пица. Те се появяват главно в по-късни видеа и популярни разкази за самолета. Възможно е това действително да е била една от използваните легенди, но засега остава по-скоро чудесен анекдот, отколкото безспорно доказан факт.

Каквото и обяснение да са получили съветските доставчици, те очевидно не разбрали за какво в действителност ще бъде използван металът. СССР помогнал да бъде построен самолетът, който се превърнал в един от най-впечатляващите символи на технологичното превъзходство на неговия основен противник.

От войната на Йом Кипур до иранските ракети

SR-71 не останал просто скъп технологичен експеримент. По време на службата си самолетът събирал разузнавателна информация над или край някои от най-опасните региони в света.

Blackbird изпълнявал мисии, свързани с войната на Йом Кипур през 1973 г., следял обстановката около Израел и Ливан, фотографирал либийската военна инфраструктура след американската операция El Dorado Canyon през 1986 г. и наблюдавал военни обекти около Куба, Никарагуа, Източна Европа и съветските граници.

През 1987 г. самолети, базирани в Кадена, извършили поредица от мисии над Персийския залив. Събраните изображения разкрили разположението на ирански противокорабни ракети Silkworm, които представлявали заплаха за търговските кораби и американските ескортни съдове в региона.

SR-71 нямал оръжия. Основната му защита били височината и скоростта. Когато екипажът получавал предупреждение за изстреляна ракета, стандартната реакция не била рязък завой или сложна маневра, а ускоряване. Самолетът просто се опитвал да избяга.

По данни на Националния музей на авиацията и космонавтиката срещу Blackbird са били изстреляни хиляди ракети, но нито един SR-71 не е свален от противник. Дванадесет машини са загубени при инциденти, но нито една в резултат на вражески огън.

СССР продаде метала, но не успя да настигне самолета

Американските Военновъздушни сили прекратяват основните операции със SR-71 през януари 1990 г. Причините включват огромните разходи за експлоатация, сложната поддръжка и развитието на разузнавателните спътници. Част от самолетите впоследствие са върнати за кратко в употреба, а NASA използва две машини като летящи лаборатории. Последният полет на SR-71 е извършен през октомври 1999 г.

Но дори десетилетия след пенсионирането си Blackbird изглежда като машина от бъдещето. Неговите форми, скорост и технологии продължават да впечатляват, а историята за произхода на метала му остава една от най-големите иронии на Студената война.

САЩ тайно купуват титан от СССР, за да построят самолет, от който съветската противовъздушна отбрана практически не може да се защити. Дали Москва наистина е вярвала, че металът ще се превърне в пещи за пица, все още не знаем със сигурност.

Знаем обаче какво се е получило вместо тях – черен самолет, летящ на ръба на Космоса с повече от три пъти скоростта на звука.