В нов доклад на Международния валутен фонд (МВФ), озаглавен „Кръстопът на климата: Фискални политики в условията на затоплящ се свят“, организацията предупреждава, че глобалният енергиен преход може да не е финансово устойчив при сегашните темпове.
„Много държави са изправени пред висок дълг, нарастващи лихвени проценти и по-слаби перспективи за растеж. Предвижда се съотношението на дълга към БВП да нараства с 1 процентен пункт годишно в световен мащаб през периода 2023-28 година, което е по-бързо от предвиденото преди пандемията. Тези неблагоприятни фактори усложняват усилията за справяне с изменението на климата.“
пишат от МФВ

Скъпи стратегии за намаляване на въглеродните емисии
От МФВ продължават да подчертават факта, че много икономики приемат стратегии за намаляване на въглеродните емисии, които в голяма степен разчитат на разходни действия, като например увеличаване на публичните инвестиции и предоставяне на финансова подкрепа за възобновяемата енергия. Тези стъпки, макар и положителни, могат да бъдат свързани с високи финансови санкции.
Това доведе до основен компромис, който засяга създателите на политики и отчита два факта. Първо, зависимостта само от стратегии, основани на разходите, за постигане на нулеви въглеродни до 2050 година само ще се оскъпява, като може би ще увеличи публичния дълг с 45 до 50 % от БВП за най-големите емитенти. Второ, недостатъчните действия в областта на климата ще изложат света на пагубните отрицателни ефекти от глобалното затопляне.
За нововъзникващите пазари и развиващите се страни, където равнището на дълга вече е високо, увеличаването на дълга ще се окаже изключително проблематично. Ето защо констатациите на МВФ подчертават необходимостта в тези региони от допълнително мобилизиране на приходи, повече финансиране от частния сектор, засилен трансфер на знания и външна финансова подкрепа в допълнение към прилагането на доказани нисковъглеродни технологии.
Включване на повече компании за решаване на проблема
Организацията също така препоръча на правителствата да включат повече компании в глобалния енергиен преход. Скокът в цените на енергията през миналата година показа, че предприятията могат да правят инвестиции в енергийна ефективност, когато са подложени на значителни ценови шокове, което показва, че законодателството, стимулите и схемите за ценообразуване на въглеродните емисии могат да ускорят усилията на компаниите за енергиен преход.
За тази цел МВФ предлага на правителствата да използват зелени стимули. Правителствата или други организации могат да предлагат финансови стимули, известни като „зелени субсидии“, за да насърчават и подкрепят екологосъобразни и устойчиви бизнес практики, технологии и сектори. Понякога тези субсидии се наричат също „екологични субсидии“ или „субсидии за чиста енергия“. Обикновено те имат за цел да намалят вредното въздействие върху околната среда на различни дейности, включително производство на енергия, транспорт и селско стопанство, като същевременно насърчават преминаването към по-екологични алтернативи.
МВФ отбеляза, че когато компаниите са сигурни как политиките ще се отразят на инвестиционните им планове, е по-вероятно те да увеличат инвестициите си в нисковъглеродни технологии, като се възползват максимално от предоставените фискални стимули (като данъчни облекчения или субсидии). Най-вече организацията ясно посочи, че борбата с изменението на климата е групово усилие.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!