В Германия са открити следи от ранни човешки стъпки на 300 хиляди години

Публикувано е ново проучване, което показва набор от 300 хиляди годишни следи на Homo heidelbergensis от скални пластове в Саксония, Германия

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Публикувано е ново завладяващо проучване, което може би е открило най-старите човешки следи, намирани някога в Германия, а може би и в цяла Европа. Публикувано в списание Quaternary Science Reviews, международен екип от изследователи описва набор от 300 хиляди годишни отпечатъци от палеолитен комплекс в Долна Саксония.

Предполага се, че отпечатъците са от Homo heidelbergensis, изчезнал вид или подвид архаичен човек, който се свързва и с други отпечатъци от големи бозайници като праисторически слонове и носорози. Комплектът от отпечатъци рисува завладяваща представа за тогавашната екосистема в Германия.

„Това откритие ни позволява да видим как може да е изглеждал Шьонинген в Долна Саксония преди 300 000 години. За първи път проведохме подробно изследване на две места в Шьонинген. Тези следи и информацията от седиментоложки, археологически, палеонтоложки и палеоботанически анализи ни дават представа за палеосредата и бозайниците, живели някога в този район. Сред отпечатъците има три следи, които съвпадат с отпечатъци от хоминини. Със своята възраст от около 300 хиляди години това са най-старите човешки следи, известни от Германия, и най-вероятно са оставени от Homo heidelbergensis.“

обяснява водещият автор на новопубликуваното изследване д-р Флавио Алтамура, сътрудник в Центъра за човешка еволюция и палеоекология „Зенкенберг“ към Университета в Тюбинген (SHEP)

От анализа на следите екипът установи, че следите са оставени от три индивида, вероятно сравнително млади, придружени от по-голям възрастен, вероятно част от семейство. Според изследователите присъствието на по-младите членове също така показва, че тази група вероятно е събирала, а не е ловувала.

„В зависимост от сезона около езерото е имало растения, плодове, листа и гъби. Нашите открития потвърждават, че изчезналият човешки вид е обитавал бреговете на езера или реки с плитка вода. Това е известно и от други долно и средноплейстоценски обекти с отпечатъци от хоминини.“

споделя Алтамура

Следите от Шьонинген дават представа за ежедневието на едно семейство и могат да разкрият подробности за поведението, социалната структура и взаимодействията между групите хоминини и други животни, като например стада слонове и по-малки бозайници.

Другите нечовешки следи също са много интересни.

„Следите от слон, които открихме в Шьонинген, достигат впечатляващата дължина от 55 сантиметра. В някои случаи в отпечатъците открихме и дървени фрагменти, които животните са избутали в меката по онова време почва. Има и една следа от носорог – Stephanorhinus kirchbergensis или Stephanorhinus hemitoechus – която е първият отпечатък от някой от тези плейстоценски видове, откриван някога в Европа.“

обяснява д-р Жорди Серангели, ръководител на разкопките в Шьонинген

Можете да се запознаете с проучването в списание Quaternary Science Reviews.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

2 Коментара
стари
нови оценка

Нови ревюта

Подобни новини