Гъба от Чернобил може би „се храни“ с радиация – учените са озадачени

Почти 40 години след аварията в Чернобил, зоната около разрушения реактор остава символ на радиационна опасност. Но за някои форми на живот тя се оказва не просто обитаема, а дори благоприятна среда. Сред най-интересните примери е гъбата Cladosporium sphaerospermum – тъмен микроорганизъм, който не само издържа на радиация, но изглежда „процъфтява“ в нея.

Още през 90-те години учени откриват десетки видове гъби в района на реактора, като много от тях са с тъмен, почти черен цвят. Общото между тях е наличието на меланин – пигмент, който при хората определя цвета на кожата, но при тези организми може да има съвсем различна функция.

Радиосинтеза – идея като от научната фантастика

Най-любопитната хипотеза, която се обсъжда от години, е т.нар. „радиосинтеза“. Според нея гъбата може да използва йонизиращата радиация по начин, подобен на това как растенията използват светлината чрез фотосинтеза.

Изследвания показват, че при излагане на радиация Cladosporium sphaerospermum не само не се уврежда, а дори расте по-бързо. Учените предполагат, че меланинът в клетките ѝ може да абсорбира радиацията и да я преобразува в енергия. В същото време този пигмент действа и като защитен щит срещу разрушителното въздействие на радиацията върху ДНК.

Проблемът е, че въпреки всички наблюдения, никой досега не е успял категорично да докаже този процес. Радиосинтезата остава теория – интригуваща, но все още недоказана.

От Чернобил до Космоса

Интересът към тази гъба не остава само в рамките на Земята. Учени изпращат проби от нея извън планетата, като ги поставят върху външната част на Международната космическа станция, където са изложени на силна космическа радиация.

Резултатите са изненадващи – измерванията показват, че гъбата дори може частично да блокира радиацията. Това отваря напълно нова възможност: използването ѝ като естествен „щит“ за бъдещи космически мисии.

Въпреки това, най-голямата загадка остава. Дали тази гъба наистина „се храни“ с радиация или просто е развила изключително ефективен механизъм за защита и оцеляване?

Засега науката няма окончателен отговор. Но едно е сигурно – животът намира начин, дори на места, където човек не може да оцелее.