За първи път: Учени датираха с висока точност древно селище в Гърция с помощта на космически лъчи

Изследователи от университета в Берн за първи път успяха да определят точно праисторическо селище на ранни земеделци в Северна Гърция, датиращо отпреди повече от 7000 години.

За целта те са използвали измервания на годишните пръстени върху дървени строителни елементи и рязък скок на космогенния радиовъглерод преди 5 век пр.н.е. Това осигурява надеждна хронологична референция за много археологически обекти в Югоизточна Европа.

Датирането на находките играе ключова роля в археологията. Определянето на възрастта на гробници, селища или отделни предмети от праисторическата епоха стана възможно едва преди няколко десетилетия.

За тази цел се използват два метода: дендрохронология, която позволява датиране по поредици от годишни пръстени на дърветата и радиовъглероден анализ, който изчислява приблизителната възраст на находките по скоростта на разпадане на радиоактивния въглероден изотоп 14C, съдържащ се в годишните пръстени на дърветата.

Екипът, ръководен от Института за археологически науки към Университета в Берн успява да датира с точност дърво от археологическия обект Диспилио в Северна Гърция, където досега не е било възможно точно датиране, като идентифицира различни строителни дейности между 5328 и 5140 г. пр.н.е. Изследването е публикувано в списание Nature Communications.

Дендрохронологията и методът на 14С имат своите ограничения. Дендрохронологията използва характерни модели на широки и тесни годишни пръстени в дървесината, които зависят от климатичните условия. Датирането на даден дървен обект може да се извърши чрез сравняване на ширината на годишните пръстени с вече съществуващи стандартни или регионални хронологии.

В Централна Европа съществува дендрохронологична скала, която се връща 12 500 години назад до 10 375 г. пр.н.е. Тази хронология обаче е приложима само за определени региони. В Средиземноморския регион не съществува такава непрекъсната хронология, затова дендрохронологичните датировки от този регион се класифицират като „плаващи“ с помощта на радиовъглероден анализ.

Японският физик Фуса Мияке открива през 2012 година, че масивен приток на космически лъчи, вероятно причинен от слънчеви изригвания може да доведе до увеличаване на атмосферния 14C, който се отлага в годишните пръстени на дърветата. Тези изблици могат да бъдат точно датирани въз основа на дълги хронологии на годишните пръстени и са важни референтни точки.

Екип от изследователи по проекта EXPLO, ръководен от Университета в Берн успя да установи 303-годишна хронология на годишните пръстени, завършваща през 5140 г. пр.н.е., като анализира 787 парчета дърво от археологическия обект Диспилио на езерото Орестиада в Северна Гърция. Откритите селищни фази показват различни строителни дейности за период от 188 години между 5328 и 5140 г. пр.н.е. Това прецизно датиране е станало възможно благодарение на известното събитие в Мияке през 5259 г. пр.н.е.

По този начин Балканите стават първият регион в света, на който успешно са определи абсолютни дати независимо от непрекъснатия календар. Очаква се сега други хронологии за региона от този период да могат бързо да се свържат с хронологията „Диспилио“, което проправя пътя за разработването на регионална дендрохронология за южните Балкани.