Изследователи твърдят, че тишината може да бъде чута

Може ли да се чуе тишината? Този въпрос мъчи философи и учени от векове и макар да си мислите, че има нещо нелогично в това да чувате тишина, която по презумпция би била липса на всякакви звуци, ново проучване стига до заключението, че всъщност можете да чуете тишината.

Изследователите, участващи в проучването използват слухови илюзии, за да покажат, че моментите на тишина всъщност могат да създадат изкривявания в начина, по който хората възприемат времето, което води до ключов извод за това как мозъкът на хората обработва тишината.

За да проверят твърдението, че тишината всъщност може да се чува, учените търсят доказателства дали мозъкът ни се отнася към тишината по същия начин, както към звуците, когато е подложен на слухови илюзии.

Слухови илюзии

Илюзиите, използвани от изследователския екип в проучването са добре познати, но са променени, за да се постигнат ефектите, които се надяват да изследват те. По-специално изследователите създават версии на слухови илюзии, в които звуците от оригиналните илюзии вместо това включват моменти на тишина. В една такава илюзия звукът се усещал по-дълъг, отколкото е, а в новата версия тишината изглеждала по-дълга, отколкото е в действителност.

В друг пример изследователите са използвали звукова илюзия, наречена „едно е повече“. Обикновено това включва възпроизвеждане на звук, състоящ се от един дълъг звуков сигнал, който изглежда по-дълъг от два кратки последователни сигнала, въпреки че двете последователности всъщност са с еднаква дължина. Във версията, преработена за експеримента, звуците в илюзията „едно е повече“ бяха заменени с моменти на тишина – слухова илюзия, която те нарекоха илюзия „едно мълчание е повече“.

Интересното е, че изследователите откриват, че променените илюзии предизвикват същите ефекти върху мозъка като звуковите версии. Един дълъг момент на мълчание се сторил на участниците по-дълъг от два кратки, въпреки че били с еднаква дължина. Това накарало учените да заключат, че хората чуват тишината по същия начин, по който чуват звуците.

Подобно е заключението и когато изследователите карат участниците в проучването да слушат звукови картини от оживени ресторанти, пазари или гари. Участниците трябвало да слушат за периоди, в които звукът прекъсвал, тъй като аудиофайловете замлъквали за кратко. Проверява се не само способността на участниците да изпитват илюзии, съдържащи тишина, но и фактът, че тишината предизвиква илюзии, които по презумпция могат да бъдат предизвикани само от звуци.

Съавторът на изследването Иън Филипс – професор по философия и психологически и мозъчни науки в университета „Джон Хопкинс“, предполага, че това доказва, че тишината може да бъде чута.

„Има поне едно нещо, което чуваме и което не е звук и това е тишината, която настъпва, когато звуците изчезнат. Видовете илюзии и ефекти, които изглеждат като уникални за слуховата обработка на звук ги получаваме и при тишина, което предполага, че наистина чуваме и отсъствието на звук.“

споделя той в прессъобщение