Какво уби Византия? Отговорът се е крил в челюстите на мъртвите в продължение на 1500 години

Почти хилядолетие и половина е било загадка коя болест е предизвикала първата документирана пандемия в човешката история – Юстиниановата чума, която поразява Източното Средиземноморие през 6-и век. Сега се появи липсващ фрагмент, свързан с тази загадка. Международен екип от учени от Университета на Южна Флорида и Атлантическия университет във Флорида, с участието на експерти от Индия и Австралия, за първи път откри преки генетични следи от причинителя (бактерията Yersinia pestis) в масов гроб в древния град Джараш в Йордания, само на няколкостотин километра от мястото, където хрониките за първи път описват епидемията от 541 година.

Досега историците разполагаха само с косвени аргументи. Да, знаеше се, че пандемията е отнела живота на десетки милиони хора, променила е хода на Византийската империя и е повлияла на траекторията на западната цивилизация, но никога не е било намерено конкретно биологично потвърждение.

Дори находките на ДНК на Y. pestis в погребения от Западна Европа не можеха да се смятат за решаващи: те бяха твърде далеч от епицентъра на събитията. Сега тази празнина е запълнена: геномните данни от Яраш дават окончателен отговор, свързвайки Юстиниановата чума с чумния бацил.

Учените са приложили техники за анализ на древно ДНК на осем човешки зъба, извадени от погребения под арената на бивш римски хиподрум. Някога той е бил място за масови представления и символ на градския престиж, но по време на катастрофата през 6-7 век постройката е превърната в масов гроб. Историците обясняват това използване на арената с внезапната вълна от смъртност, която заляла града. Получените геноми показват: всички жертви са носители на почти идентични щамове на Y. pestis, което отговаря на сценария за бърза и опустошителна епидемия, описан във византийските хроники.

По-нататъшни сравнителни анализи на стотици древни и съвременни бактериални геноми изясниха по-широкия еволюционен контекст. Оказа се, че пандемиите от чума (от Юстиниан и Черната смърт през 14-и век до отделни случаи през 21-и век) не са произлезли от един общ щам. Всяка епидемия е възниквала независимо, от вековни естествени резервоари, съществуващи в животинските популации и е избухвала в човешките общности по различно време. Това коренно отличава чумата от пандемията COVID-19, причинена от SARS-CoV-2, която започна с едно зоонозно събитие и се разпространи почти изключително между хората.

Новият резултат променя самото разбиране за естеството на пандемиите: те не са уникални исторически катастрофи, а повтарящ се биологичен процес, подхранван от гъстотата на населението, мобилността и промените в околната среда.

В този смисъл поуките от 6-и век се отнасят пряко за настоящето. Изследователите отбелязват, че чумата не е изчезнала никъде. През това лято в Аризона е регистриран първият смъртен случай от пневмонична форма на чума от близо две десетилетия насам, а миналата седмица в Калифорния е регистриран нов случай.

Откритието в Джараш има не само научно, но и човешко измерение. Както подчертават авторите, работата с останките на хора, живели и умрели преди 1500 години им дава възможност да им върнат гласа, да разкажат историята им на езика на съвременната наука. Това е рядък шанс да погледнем на миналото през призмата на ДНК и да видим как обществата са се справяли с епидемиите много преди появата на микробиологията или здравните системи.

Изследванията ще продължат. Екипът е преминал към следващия етап на разкопките в Лазарето Векио във Венеция – карантинен остров, едно от най-големите погребения на Черната смърт в света. Повече от 1200 проби от там вече се съхраняват в Университета на Южна Флорида. Учените се надяват, че работата с този масив ще помогне да се проследи как ранните карантинни практики са повлияли върху еволюцията на патогена, уязвимостта на градовете и колективната памет за чумата.