Математици обясниха откъде идват конфликтите в обществото

Учени са създали нов математически модел, за да разберат как се формират културните различия в обществото и защо хората са склонни да следват мнозинството или съзнателно да избират противоположна позиция. Изследването, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences обяснява социални явления като политическата поляризация, културните тенденции и разпространението на дезинформация.

По проекта е работил международен екип от Института Санта Фе и Станфордския университет, ръководен от Каледа Дентън.

Екипът се фокусира върху това как културните характеристики (информация, вярвания, поведение, обичаи и практики) се разпространяват под влиянието на две противоположни тенденции. Първата е конформизмът – желанието да се съобразяваме с околните, а втората е антиконформизмът – съзнателният избор да се различаваме от другите.

Според Каледа Дентън те са се нуждаели от схема, която точно да отразява начина, по който хората вземат решения в реалния живот. Тя би могла да се използва за прогнозиране на това как ще се промени поведението на големи групи с течение на времето. Преди се е смятало, че хората винаги гравитират към средната стойност на групата. Този подход работи, когато става въпрос за прости неща, като например колко часа на ден работи даден човек или колко големи порции храна избира да яде.

Оказа се обаче, че в много случаи средната стойност не отразява реалността. Ярък пример за това са политическите възгледи: често избираме или крайно леви, или крайно десни позиции, докато умерените възгледи са най-малко разпространени в обществото.

Ето защо моделът основно отчита начина, по който атрибутите са групирани (това се нарича още клъстеризация). Според него конформистите не възприемат средни стойности, а характеристики на стабилни групи – например, различни версии на левите политически идеи, а тези, които се стремят да изпъкнат, напротив, съзнателно избират противоположни възгледи, което увеличава разделението в обществото.

С помощта на компютърно моделиране учените проследяват как различните характеристики се разпространяват в обществото с течение на времето.

Когато конформизмът е висок, хората естествено се групират в групи със сходни възгледи и поведение, но тези групи не гравитират непременно към средната стойност. Когато обаче в обществото преобладават антиконформистите се появява специален модел – така нареченото U-образно разпределение. В този случай всички участници са склонни да заемат крайни позиции по важни за тях въпроси, което прави центъра на социалния спектър на практика празен.

По принцип популациите много рядко се доближават до една-единствена характеристика. Това се случва само ако приемем, че копираме точно поведението си един на друг, което не е така в живота. Всъщност дори малки разлики в начина, по който тълкуваме или приемаме нечии убеждения водят до устойчиво разнообразие. Дентън е убеден, че работата им е многообещаваща.

„Моделът ще помогне да се обясни поведението при гласуване, тенденциите в социалните медии и дори как хората вземат решения в група. Можем да го използваме, за да разберем как общите тенденции – от постигането на консенсус до социалното разделение – се появяват от решенията на отделните хора.“

казва тя

Сега учените искат да проверят своите открития с примери от реалния свят.