Някои хора могат да обработват визуална информация по-бързо от други

Изследователи от колежа „Тринити“ в Дъблин, Ирландия са установили, че зрителното възприятие при хората – т.е. колко „изображения в секунда“ можем да обработим варира значително при различните хора.

Това би могло да обясни защо, без да се вземат предвид физическите особености, един човек се справя отлично с дейности с високо темпо, докато друг се затруднява.

Изследователите са разработили експеримент, включващ трептяща светлина, за да оценят индивидуалните способности. В теста участват 80 мъже и жени на възраст между 18 и 35 години, като се измерва моментът, в който светлината престава да трепти и се превръща в постоянна величина.

Резултатите показват, че докато някои хора почти не могат да разпознаят трептенето при 35 мигания в секунда, други все още разпознават трептенето дори при повече от 60 пъти в секунда. За сравнение, някои хищни птици, като соколът скитник могат да обработват до 100 визуални кадъра в секунда.

Според изследователите, хората, които могат да виждат трептенията с по-висока скорост имат достъп до малко повече визуална информация за един кадър, отколкото хората в долната част на спектъра.

Професор Кевин Мичъл, невробиолог, който е ръководител на изследването отбелязва, че тъй като имаме достъп само до собствения си субективен опит, наивно очакваме, че всички останали възприемат света по същия начин като нас.

Това проучване характеризира една такава разлика и добавя, че някои хора наистина виждат света по-бързо от други.

Данните разкриват още, че има малка разлика между визуалната времева разделителна способност на мъжете и жените, и че тази способност изглежда стабилна с течение на времето при отделните хора. Предишни изследвания са показали, че тази характеристика намалява с възрастта, и че временно намалява след интензивна тренировка.

Не е ясно как скоростта на визуалното възприятие влияе върху ежедневието, но е лесно да се види как тя би дала предимство на професионалните спортисти или дори на състезателните играчи пред „по-бавните“ си конкуренти. Въпреки това, все още не знаем до каква степен тази черта може да се тренира. Дали тренировките водят до съвършенство, или това е по-скоро нещо, с което се раждаме? Вие как мислите?