ООН иска да проучи възможностите за слънчево геоинженерство в борбата с изменението на климата

Усилията за намаляване на глобалните емисии на парникови газове не дават резултат и светът е на път да надхвърли границата от 1,5°С, определена с целта на Парижкото споразумение и поради това трябва да се обмислят спешни „временни“ мерки като модифициране на слънчевата радиация, за да се спечели на човечеството повече време за избягване на най-лошото.

Модификацията на слънчевата радиация (SRM) или по-общо казано слънчевото геоинженерство е вид технология, която теоретично може да отразява слънчевата светлина обратно в космоса, като по този начин ще охлажда земната атмосфера. Според наскоро публикуван доклад на ООН, SRM все още е „спекулативна група технологии“, която обаче трябва да бъде проучена по-подробно, тъй като времето за каквито и да било значими усилия за ограничаване на глобалното затопляне изтича.

Изготвен от група експерти в рамките на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), докладът насърчава бърз преглед на състоянието на научните изследвания на технологиите и решенията за SRM. Експертите твърдят, че действията в областта на климата изостават, но слънчевото геоинженерство все още се нуждае от повече изследвания, преди да се обмисли потенциалното му внедряване.

SRM може да свали средната глобална температура в много кратки срокове, но също така носи някои опасни рискове за бъдещето на нашата планета. В крайна сметка разполагаме само с една атмосфера, предупреждават експертите, така че не можем да рискуваме глобална катастрофа, защото бързаме да свалим температурите на една все по-гореща, негостоприемна и непредсказуема планета.

Предположенията за потенциалните ефекти от отразяването на слънчевата радиация обратно в космоса се основават на наблюденията на аерозолни частици, разпръснати от големи вулканични изригвания в горните слоеве на атмосферата. На учените е известно, че „умишлено впръскване на големи количества отразяващи частици в стратосферата би довело до бързо охлаждане на Земята“, се казва в доклада на ООН.

В доклада също се посочва, че ако глобалното затопляне доведе до нетърпими последици, като например широко разпространен глад, масова миграция, масова смъртност или разрушаване на инфраструктурата, „планиран“ спешен отговор, основан на технологиите за SRM, би могъл да облекчи някои от по-тежките последици от влошаването на глобалното затопляне в рамките на няколко години.

Но SRM може да бъде изключително опасен и да доведе до много етични проблеми, тъй като това е сравнително евтино решение – с приблизителен разход от 20 млрд. долара за 1 градус по Целзий охлаждане годишно в обсега на много държави и потенциално „нелоялни“ организации.

Например серният диоксид е едно от веществата, които обикновено се предлагат като аерозол, но той може да доведе до киселинни дъждове и да разруши наскоро възстановения озонов слой над Антарктида. Освен това киселинните дъждове биха засегнали и държавите, които не са се съгласили с варианта за използването на SRM, така че дискусията в рамките на ООН е единственият реален начин за постигане на глобален консенсус по въпроса.