Открита бе 1750-годишна „изгубена“ част от Новия завет на Библията

Учен от Австрийската академия на науките (ÖAW) наскоро е открил изгубена част от Библията. Малък ръкописен фрагмент от сирийския превод, написан през III век и преписан през VI век, е един от най-ранните текстови свидетели на Евангелията и важен елемент от историята на Новия завет.

През Средновековието ръкописите често се преработват, тъй като в пустинята пергаментът се намирал трудно.

Липсващите думи в този многопластов ръкопис, известен като палимпсест, сега са направени отново четливи от средновековния изследовател Григорий Кесел.

„Традицията на сирийското християнство познава няколко превода на Стария и Новия завет. Доскоро бяха известни само два ръкописа, които съдържат старосирийския превод на евангелията“.

казва медиевистът Григорий Кесел

Единият от тях сега се съхранява в Британската библиотека в Лондон, а другият е открит в манастира „Света Екатерина“ в планината Синай. Фрагментите от третия ръкопис бяха идентифицирани неотдавна по време на проекта „Синайски палимпсест“.

Какво се казва в него?

Григорий Кесел използва ултравиолетова фотография, за да идентифицира миниатюрния фрагмент от ръкописа като третия слой текст или двойния палимпсест в ръкописа от Ватиканската библиотека. Понастоящем се смята, че той е четвъртият текстов свидетел.

Фрагментът предоставя уникален прозорец към най-ранния етап от историята на текстовото предаване на Евангелията, тъй като е единственото известно парче от четвъртия ръкопис, което свидетелства за старосирийската версия.

Докато гръцкият оригинал на Матей, глава 12, стих 1 гласи:

„По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеидбите; а учениците му огладнеха, и начнаха да късат класове и да ядат.“

, сирийският превод гласи:

„[…] започнаха да берат житните класове, да ги търкат в ръцете си и да ги ядат“.

Откритието е публикувано в New Testament Studies.