Проклятието на знанието или защо е трудно умните да бъдат разбрани

Представете си, че слушате презентация на известен учен по някаква тема. След един час, изпълнен с академични термини, неясен жаргон и сухи изказвания обаче имате усещането, че не е казано нищо съществено.

Или друг сценарий: седите с приятел на кафе и обсъждате новия му бизнес проект. Втората ви чаша вече е празна, а той продължава монотонно да говори за графици за продажби, разходи, логистика на доставките и някакво „360-градусово решение“. Докато най-накрая намерите извинение да излезете до тоалетната, осъзнавате, че не сте уловили същността на историята му.

Тези ситуации могат да се различават в детайли, но мнозина са преживявали нещо подобно: някой се опитва да сподели с вас идея, но в крайна сметка в главата ви остава празнота, която трябва да бъде запълнена по-късно.

Психолозите наричат това „проклятие на знанието“. Това е когнитивно изкривяване, при което човекът, който предава информация погрешно вярва, че събеседниците му имат същото ниво на знания и опит като него. В резултат на това той пропуска важни детайли, необходими за разбирането на идеята/ите му.

Този проблем обяснява защо научните трудове могат да изглеждат объркващи, учебните задачи – сложни, а инструкциите – непоносимо трудни. Научните работници, учителите и техническите писатели, свикнали с нивото си на компетентност не винаги могат да си представят, че някой може да няма същите умения и опит като тях и поради това не могат да предадат идеите си ефективно.

Но не само сложните идеи могат да представляват проблем. Всеки може да се сблъска с „проклятието на знанието“ дори в най-простите ситуации. Има обаче начин, който може да помогне за преодоляването на това когнитивно отклонение – това е „стълбата на абстракцията“.

Този термин е въведен от семантика и сенатор Самуел И. Хаякава в книгата му „Езикът в действие“, публикувана през 1939 година. Той използва една крава на име Беси като пример, за да обясни концепцията. На най-ниското ниво на абстракция Беси е уникална крава с определени характеристики, които я отличават от всички останали крави. С изкачването по стълбата на абстракцията уникалните характеристики на Беси започват да се губят. На следващото стъпало тя вече е просто крава, по-нагоре е добитък, след това домашно животно, активи на стопанството и накрая, на най-високото стъпало, кравата е описана с абстрактни понятия като стойност и богатство.

Когато човек обяснява дадена идея, той може да се придвижва нагоре-надолу по стълбицата на абстракцията, за да я направи по-разбираема. Например, преминавайки от общи понятия към конкретни примери и обратно. Това помага да се избегне „мъртвата абстракция“ – ситуация, при която комуникацията е само на едно ниво на абстракция, което затруднява разбирането на посланието.

Да разгледаме например работата на икономист, който може да говори за пазара на труда, използвайки термини на високо ниво и макроикономически класификации, които правят лекцията му малко разбираема за широката аудитория. От друга страна, ако журналист описва нова находка на вкаменелост, но не я свързва с по-широкия контекст на еволюционната история, читателят може да се запита: „И какво от това?“

Хаякава подчертава, че ефективната комуникация изисква постоянен преход между нивата на абстракция. Пример за този подход е книгата на Джаред Даймънд „Оръжия, микроби и стомана“, където авторът започва с абстрактни понятия и след това ги конкретизира, като добавя факти и примери, които помагат да се свърже теорията с реалността.

По този начин умението да се движи по „стълбата на абстракцията“ позволява не само да се предадат по-добре идеите на аудиторията, но и да се постигне по-дълбоко разбиране на самите тях.