Проучване сочи, че замърсяването на въздуха прави човешките кости по-крехки

Ново проучване показва тревожна връзка между по-високите нива на замърсяване на въздуха и по-бързата загуба на костна маса в резултат на остеопороза – хронично състояние на скелета, което прави костите по-крехки и склонни към счупване.

Рискът от остеопороза нараства с възрастта и е особено често срещан при жените в постменопауза. Във въпросното проучване, в продължение на 6 години са събирани данни за разнообразна група от 9041 жени в постменопауза, като изследователите са разглеждали по-специално костната минерална плътност: косвен показател за остеопорозата и риска от фрактури.

Използвайки домашните адреси за оценка на азотния оксид, азотния диоксид, серния диоксид и праховите частици PM10 (замърсяване, по-малко от 10 микрометра – диаметърът на червената кръвна клетка), изследователите установяват, че с увеличаване на замърсяването костната минерална плътност намалява във всички области на костите в тялото – включително шията, гръбначния стълб и бедрaтa.

„Нашите открития потвърждават, че лошото качество на въздуха може да бъде рисков фактор за загуба на костна маса, независимо от социално-икономическите или демографските фактори“, казва биомедицинският учен Дидие Прада от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Предишни проучвания са показали връзка между по-лошото замърсяване на въздуха и по-високия риск от костни фрактури, както и по-голяма загуба на костна маса с течение на времето. Това изследване добавя данни по-специално за жени в постменопауза и за различни смеси от замърсявания на въздуха.

По-специално Прада и колегите му подчертават връзката между азота и гръбначния стълб. Скок от 10 % на този вид замърсяване за 3 години е свързан със средна годишна загуба от 1,22 % в костната минерална плътност на лумбалния отдел на гръбначния стълб, два пъти повече от това, което екипът е изчислил от нормалното стареене.

Според изследователите това най-вероятно се дължи на смъртта на костните клетки, причинена чрез механизми, включващи оксидативен стрес, при който токсичните молекули от околната среда нанасят щети на организма.

„За първи път разполагаме с доказателства, че азотните оксиди, в частност, имат основен принос за увреждането на костите и че лумбалният отдел на гръбначния стълб е едно от най-податливите места на това увреждане“, казва Прада.

Само по себе си изследването не е достатъчно, за да докаже причинно-следствената връзка, че замърсяването на въздуха определено води до загуба на костна маса, но като се има предвид масата изследвания, които се формират в момента, това изглежда като все по-правдоподобна хипотеза.

Трябва да се има предвид също така, че макар това конкретно проучване да е обхванало жени в постменопауза, участниците в него покриват все пак покриват широк спектър от етнически групи, населени места, начин на живот и социално-икономически условия, което прави по-вероятно нивото на замърсяване наистина да е основната причина за загубата на костна маса.

Изследователите искат да се положат допълнителни усилия за намаляване на замърсяването на въздуха – например, трафикът е основен производител на азотни оксиди и за откриване на хората, които могат да бъдат по-уязвими към него (включително тези с остеопороза).

„Подобренията в излагането на замърсяване на въздуха, особено на азотни оксиди, ще намалят увреждането на костите при жени в постменопауза, ще предотвратят фрактурите на костите и ще намалят тежестта на разходите за здравеопазване, свързани с остеопорозата сред жените в постменопауза, но и не само“, казва епигенетикът Андреа Бакарели от Колумбийския университет.