Тези същества никога не виждат Слънцето, но променят климата на цялата планета – от дълбочина 9500 метра

Почти всичко живо на Земята се храни с енергията на Слънцето, но не всичко. Дълбоко под повърхността на океана, далеч от светлината и топлината, съществуват общности от организми, способни да оцеляват благодарение на химични реакции. Тези така наречени хемосинтетични екосистеми са изключение от общото правило, а сега учените са ги открили на рекордна дълбочина, където животът досега изглеждаше невъзможен.

В ново проучване, публикувано в списание Nature международна група изследователи под ръководството на Сяотун Пен и Менгран Ду от Института за наука и техника на дълбокото море към Академията на науките на Китай съобщи за откриването на богати хемосинтетични общности в най-дълбоките части на океана. Изследванията са проведени в рамките на програмата Global Trench Exploration and Dive Programme, която обединява усилията на учени от различни страни и се координира от Китай.

Наблюденията са проведени по време на серия пилотирани гмуркания през лятото на 2024 година на борда на батискафа „Фендоучжэ“. Апаратът достигна дълбочина от над 9500 метра, поставяйки нов рекорд в откриването на местообитания на хемосинтетични организми.

Едно от тези места изследователите символично нарекоха „The Deepest“ – (Най-дълбокото). Освен него, бяха проучени участъци с поетични имена като Icy River (Ледена река), Cotton Field (Памучно поле) и Wintersweet Valley (Долина на зимното цвете).

В тези екстремни условия, на почти 10 километра под повърхността на океана, учените са забелязали обширни струпвания на живи организми, включително огромни червеи-сибоглиниди, подвижни полихети и други мекотели. За разлика от повечето дълбоководни същества, които се хранят с останки, утаяващи се от горните слоеве на океана, тези общности получават енергия директно от химични съединения, отделяни от подземни източници – метан и сероводород.

Източник на тези съединения са геоложките разломи, пресичащи дълбоките седиментни слоеве на жлебовете. През тях от недрата излизат наситени със съединения течности, които хранят микробите, които от своя страна стават основа на цялата хранителна верига в такива екосистеми. По същество става дума за затворени светове, напълно независими от слънчевата енергия.

Авторите подчертават, че досега подобни системи в хадалните зони (на дълбочина над 6000 метра) са били регистрирани изключително рядко. Новите данни обаче променят представата за тяхното разпространение. Според изследователите, сходните геоложки условия в другите жлебове по света позволяват да се предположи, че подобни екосистеми се срещат много по-често, отколкото се смяташе досега.

Въпреки това, значението на тези открития излиза далеч извън рамките на биологията.

Хадалните канали играят ключова роля в глобалния въглероден цикъл. Благодарение на своята V-образна форма, те ефективно събират и погребват органични вещества, осигурявайки дългосрочно поглъщане на въглерод на дъното на океана. Изследователите подчертават, че за по-точно моделиране на климата и оценка на реакциите на биосферата към глобалните промени е необходимо да се отчете приносът на тези малко проучени процеси.

Такива подводни изследвания изискват използването на най-модерни технологии, способни да работят под огромно налягане на рекордни дълбочини. Разработването на сложни съоръжения за работа в такива условия представлява изключително техническо постижение.

„Нашата работа подчертава колко важни са хадалните процеси за разбирането на дългосрочната въглеродна динамика на планетата.“

се отбелязва в статията

Според авторите, новите данни изискват преразглеждане на съществуващите модели, описващи крайните условия на живот и механизмите на въглеродния обмен в дълбините на океана.

С други думи, откритието в най-тъмните и недостъпни кътчета на планетата може да промени начина, по който разбираме живота, климата и бъдещето на Земята. Морските дълбини крият само неизследвана биосфера, но и ключ към разгадаването на това как нашата планета се справя с излишния въглерод.