Учените предупреждават: човешкият език погрешно приписва съзнание на изкуствения интелект

Използването на думи като „мисли“, „знае“ или „разбира“ за описание на изкуствения интелект може да създаде погрешно впечатление за неговите възможности и същност. До този извод стигнаха изследователи от Университета на Айова, които проучиха как технологията се описва в новинарските статии.

Професорът по английски език Джо Макевич обяснява:

„Ние постоянно използваме глаголи, описващи мисловна дейност в ежедневието си, затова е логично, че можем да ги прилагаме и към машините – това ни помага да намерим общ език с тях. В същото време, когато обаче прилагаме тези глаголи към машините, възниква риск да се заличи границата между това, което могат да правят хората, и това, което може да прави AI“.

Този феномен, наречен антропоморфизъм приписва човешки черти на нечовешки системи. Учените анализираха огромен масив от новинарски статии на английски език (над 20 милиарда думи) и откриха, че в новините антропоморфизмът се среща по-рядко, отколкото можеше да се очаква.

Най-често срещаната комбинация с термина „AI“ се оказа думата „се нуждае“ (661 случая), а за ChatGPT — „знае“ (общо 32 случая). Изследователите смятат, че това може да се дължи на редакционни стандарти, например на ръководствата на Associated Press, които не препоръчват да се приписват на AI човешки емоции или черти.
По-важен от самите думи се оказа контекстът. Например, изразът „AI се нуждае от големи обеми данни“ описва техническо изискване, а не човешка нужда. Въпреки това някои формулировки, като „AI трябва да разбира реалния свят“ вече предполагат очаквания, свързани с човешкото мислене или етика.

Учените подчертават, че изборът на думи формира у читателите разбирането за възможностите на AI и отговорността на хората, които го създават и използват. С развитието на технологиите съзнателното използване на езика ще става все по-важно.