Учени изгориха собствените си свитъци, за да помогнат за разчитането на папирусите от Херкуланум, датиращи отпреди 2000 години

Папирусите от Херкуланум са били погребани при изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. Пепел и скални отломки са засипали града, намиращ се в близост до съвременния Неапол (Италия), заедно с голяма библиотека от папирусни свитъци. Екстремната жега е овъглила свитъците, превръщайки ги в крехки, почернели предмети. До наши дни са се запазили над 1800 свитъка и фрагмента от тази библиотека. Някои от тях съдържат трудове на епикурейския философ Филодем.

Дълго време изследователите не са могли да прочетат много от свитъците, тъй като както мастилото, така и папирусът съдържат въглерод. Рентгеновата компютърна томография (КТ), позволява да се картографират слоевете вътре в затворения свитък. Въпреки това мастилото на въглеродна основа често дава твърде слаб контраст на фона на овъгления папирус.

Екип от изследователи под ръководството на Дъглас Сейлър е решил изпробва различен подход. Те са обърнали внимание на оловото, което поглъща рентгеновите лъчи много по-силно от овъгления папирус. Ако в древните мастила има олово, буквите трябва да се открояват на КТ снимките. Първо екипът е изработил моделни свитъци, за да провери идеята. Сейлър подготвил мастило от сажди с различно съдържание на оловоо , а ученици написали откъси върху нов папирус с тръстикови пера. След това екипът е навил свитъците и ги е нагрял в пещ с ниско съдържание на кислород.

Рентгенофлуоресценцията и рентгеновата компютърна томография откриха олово при всички тествани концентрации. На снимките са се виждали концентрации на олово от едва 25 микрограма на квадратен сантиметър. Буквите, съдържащи олово са изглеждали значително по-ярки от околния папирус. Сейлър заяви, че буквите „сияеха като коледна елха“.

Евтин преносим скенер за рентгенофлуоресценция може да се превърне в първата стъпка. Изследователите биха могли да проверяват свитъците от Херкуланум за наличие на олово, преди да изпращат отделни екземпляри за компютърна томография с висока разделителна способност. Екипът също така е тествал софтуер за виртуално разгръщане на изгорелите свитъци. Майкъл Сайръс Дохърти адаптира код, създаден за картографиране на вътрешните слоеве на литиево-йонни батерии. Програмата е отчитала неравномерната дебелина на свитъка и създаваше разгърнато изображение.

Изкуственият интелект вече играе роля в разчитането на папирусите от Херкуланум. Конкурсът Vesuvius Challenge спомогна за стимулиране на усилията за разчитане на компютърно-томографски снимки на затворени свитъци. През 2024 година AI помогна на изследователите да възстановят 15 колони текст от един свитък. Текстът се оказа епикурейско произведение за възприятието и удоволствието.

Изследването не показва колко от свитъците от Херкуланум съдържат мастило с олово. Досега виртуално са разгърнати и прочетени само няколко свитъка, и нито един от тях не е бил систематично тестван за олово преди това проучване. Изследователите предлагат да се проведе скрининг на запазените свитъци за наличие на олово. Това би могло да разкрие текстове, при които рентгеновата компютърна томография и изкуственият интелект имат по-големи шансове да възстановят скрития текст. Дори малък брой новопрочетени свитъци би могъл да добави изгубени произведения към хрониката на древногръцката и римската мисъл.