Ново око към Вселената: течните огледала на НАСА може да променят астрономията

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподов
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Поглеждали ли сте някога към нощното небе и питали ли сте се дали сме сами? Този въпрос вероятно е един от най-древните и вълнуващи за човечеството. Днес той преминава от сферата на философията в плоскостта на конкретните научни задачи. Изграждаме все по-мощни телескопи, за да надникнем в най-отдалечените кътчета на космоса и може би някой ден да видим една бледосиня точка, обикаляща около чужда звезда.

Флагманът на съвременната астрономия, телескопът „Джеймс Уеб“, вече ни дава невероятни изображения. Но дори неговата мощ не е достатъчна, за да се видят директно детайлите на повърхността на екзопланета с размерите на Земята. За целта е необходимо много по-голямо око. И тук се сблъскваме с едно основно ограничение – „стъкленият таван“, в буквален и преносен смисъл.

Ново око към Вселената: течните огледала на НАСА може да променят астрономията

Стъкленият таван на космоса

Защо просто не построим по-голям телескоп? Отговорът се крие в суровата реалност на космическото инженерство. Огледалото на телескопа не е просто парче полирано стъкло. То е сложна структура, чието тегло, цена и крехкост нарастват експоненциално с увеличаване на диаметъра.

Огледалото на Джеймс Уеб с диаметър 6,5 метра е пределът на съвременните технологии. То трябваше да бъде сгънато на 18 шестоъгълни сегмента, за да се побере в обтекателя на ракетата-носител. Представете си задачата да опаковате и разположите в космоса структура, която е осем пъти по-голяма – 50 метра в диаметър. Към днешна дата това изглежда като инженерна фантастика. Традиционните методи за създаване на огледала в този случай са безсилни. Но какво ще стане, ако огледалото не е твърдо?

Огледало, направено от капка? Почти

Ново око към Вселената: течните огледала на НАСА може да променят астрономията

Тук на сцената се появява една елегантна и леко налудничава идея – течен телескоп. Помислете за капката вода върху гладка повърхност, която чрез силите на повърхностното напрежение се превръща в перфектна полусфера. В микрогравитацията на космоса тънък слой течност, затворен в кръгла рамка, по естествен начин ще придобие формата на съвършена сферична повърхност. Същата повърхност, която е необходима, за да се фокусира светлината на далечните звезди.

Проектът FLUTE (Fluidic Telescope), съвместна инициатива на НАСА и израелския Технически университет, изследва точно тази възможност. Вместо да прекарвате години в шлифоване на гигантски и крехки стъклени сегменти, бихте могли просто да „излеете“ огледалото директно в космоса. Звучи като идеалното решение. Но както винаги в науката, дяволът е скрит в детайлите.

Ново око към Вселената: течните огледала на НАСА може да променят астрономията
Схематична илюстрация на разглеждания проблем. (А) Художествено представяне на телескопа FLUTE в пространството, който извършва маневра на въртене с ъглова скорост ~ω. Основното огледало на телескопа се състои от тънък течен филм, който приема номинално сферична форма, но се деформира в резултат на маневрата, както е показано на цветната карта. (B) Напречен разрез на разглеждания модел

Какво ще стане, ако се разклати едно космическо езеро?

Основният въпрос, който доскоро оставаше без отговор: какво се случва с тази съвършена течна повърхност, когато телескопът започне да се движи? В крайна сметка астрономическите наблюдения изискват постоянно пренасочване от един обект към друг. Всеки, който е носил пълна чаша чай, знае какво се случва с течността при най-малкото движение.

Това е проблемът, който екипът от учени, ръководен от Израел Габай, си поставя за цел да реши. Те са създали първия в света математически модел, който описва поведението на 50-метрово течно огледало по време на маневрите. Резултатите са едновременно сложни и окуражаващи.

Ново око към Вселената: течните огледала на НАСА може да променят астрономията

Да, когато телескопът се завърти, по повърхността на течността ще се появят вълни, които ще изкривят перфектната ѝ форма. В краищата на огледалото тези изкривявания могат да достигнат няколко микрометра. Но ключовото откритие е, че тези смущения се разпространяват към центъра невероятно бавно. Представете си, че пуснете камъче в много гъст мед – вълните ще се разпространят, но ще отнемат ужасно много време. В случая с течното огледало може да отнеме години, докато изкривяванията от краищата достигнат до центъра.

Това означава, че по-голямата част от огледалото – около 80% от вътрешната му площ – ще остане почти перфектна в продължение на десетилетия, дори при ежедневни маневри. А това е повече от достатъчно за висококачествени наблюдения.

Бюджет за маневрирането и оптични трикове

Изследването въвежда ново понятие – „бюджет за маневриране“. Операторите на телескопа ще знаят колко и какви движения могат да направят, преди натрупаните изкривявания да започнат да влияят на качеството на изображението.

Нещо повече, моделът показва любопитен ефект: една поредица от кратки, многопосочни маневри може да бъде „по-здравословна“ за огледалото, отколкото едно голямо, рязко завъртане. Защо? Защото множеството малки движения създават по-симетричен модел на изкривяванията в краищата на огледалото, а такива симетрични дефекти са много по-лесни за компенсиране с адаптивна оптика – система, която коригира изображението в реално време.

Ново око към Вселената: течните огледала на НАСА може да променят астрономията
Динамика на деформацията на течното огледало на телескоп с диаметър 50 м за 24 часа в резултат на 9 маневри на въртене от по 5° около произволно избрана ос на въртене

Самовъзстановяващите се очи на Вселената

Перспективите на тази технология далеч надхвърлят обикновеното увеличаване на размера. Течното огледало открива пътя към наистина футуристични възможности:

  • Самовъзстановяване: Микрометеоритът, който оставя „белег“ върху стъклено огледало – това е завинаги. В течното огледало подобна повреда просто ще се „излекува“ благодарение на повърхностното напрежение.
  • Променлива форма: Теоретично е възможно да се управлява формата на огледалото, променяйки фокусното му разстояние, за различни научни приложения.
  • Дълготрайност: Подобен телескоп би могъл да функционира в продължение на десетилетия, а при необходимост може да се извърши процедура по „нулиране“, за да се възстанови напълно идеалната му форма.

Разбира се, предстоят още много инженерни предизвикателства: как да се изведе течността в космоса, как да се задържи в рамката, как да се предпази от изпаряване. Но изследванията на израелските учени доказаха основното: фундаменталната физика е на наша страна.

Намираме се на прага на промяна на парадигмата. Ерата на прецизната механика, в която всичко зависи от точността на шлифоване на стъклото, отстъпва място на ерата на прецизната динамика на флуидите. И ако инженерите успеят да решат оставащите проблеми, то през 2030 г. в Космоса може да се появи гигантско течно „езеро“, което ще ни позволи не просто да търсим нови светове, но и да ги виждаме в детайли. И може би най-накрая ще отговорим на извечния въпрос.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини