Подготвя ли се САЩ за голяма кибервойна? Спешна актуализация на хакерската армия

Пентагонът изисква от военните ясна стратегия в рамките на 45 дни.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нареди на Киберкомандването на САЩ (USCYBERCOM) да ускори процеса на подготовка за мащабна модернизация, известна като Cyber Command 2.0. Вместо планираните 180 дни за разработване на план за изпълнение на реформата, сега на командването се дават само 45 дни, като се изисква то да представи окончателния документ не по-късно от 22-ри март. Този неочаквано съкратен срок е сериозно предизвикателство за ръководството на USCYBERCOM, тъй като изисква редица ключови процеси да бъдат преразгледани в съкратени срокове.

Причините за ускоряване на реформата

Планът Cyber Command 2.0 първоначално бе одобрен още в края на миналата година от бившия министър на отбраната Лойд Остин. След встъпването в длъжност на новата администрация на Доналд Тръмп обаче приоритетите на киберполитиката на САЩ значително се промениха. Новият екип на Белия дом настоява за по-решителни и агресивни действия в киберпространството, особено на фона на неотдавнашните атаки и шпионски операции от страна на Китай.

Според източници, запознати със ситуацията, Хегсет, след като прочел проекта на 5-ти февруари, поискал от командването не само да ускори разработването на реформата, но и да подготви списък на необходимите пълномощия, които да направят операциите по-ефективни. Освен това Пентагонът нареди на командването да идентифицира регулаторните ограничения, които пречат на киберсилите на САЩ да действат по-бързо и по-ефективно.

Какво ще се промени в Киберкомандването на САЩ?

Основните области на реформата включват:

• Създаване на център за иновации в кибервойната, който ще гарантира, че армията работи в тясно сътрудничество с частните технологични компании.
• Разработване на нов център за усъвършенствано кибернетично обучение с цел разширяване на специализираното обучение в цялата военна система.
• Въвеждане на нов модел за формиране на киберподразделения в различните видове въоръжени сили.
• Разработване на стратегия за управление на талантите, която включва единна система за заплащане, бонуси и задържане.

Тези мерки имат за цел не само да модернизират киберкомандването, но и да създадат гъвкава и по-отзивчива система за киберзащита на САЩ, способна да се адаптира към бързо променящите се заплахи .

Преразглеждане на правомощията и нови правила на играта

Въпреки че точните подробности за реформата все още не са разкрити, съобщава се, че Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите вече е била информирана за проекта, а сенаторите и техните помощници са получили предварителни презентации. Като част от реформата Киберкомандването на САЩ разработва и анализ на потенциалните нови правомощия, които може да са необходими за оперативни действия.

По принцип искането за разширяване на правомощията на Киберкомандването не е нещо ново. Подобен процес вече се проведе през 2017 г. при първата администрация на Тръмп. Тогава през 2020 г. беше проведено цялостно проучване на всички бойни командвания на САЩ, в резултат на което Киберкомандването беше разширено с още 14 управления.

Главното предизвикателство е недостигът на време

Въпреки подкрепата на реформата от най-високо равнище, някои експерти изразиха загриженост, че подобни твърде кратки срокове могат да затруднят съгласуването на модернизацията между различните звена на армията.

Според едно от официалните лица сроковете са твърде кратки, за да се постигне съгласие между видовете въоръжени сили и Киберкомандването на САЩ относно разпределението на ресурсите. Най-вероятно командването ще изготви план, който първо ще бъде представен на Пентагона и след това ще бъде представен на военните части за съгласуване.

Други експерти смятат, че основните разногласия вече са известни, а задачата на Хегсет е да помогне за тяхното разрешаване. В случай на противоречия той ще може да предложи конкретни решения и да ускори процеса на реформи.

„Непрекъснат ангажимент“ вместо еднократни операции

Друг важен аспект на реформата ще бъде преминаването от еднократни кибероперации към дългосрочни стратегически кампании. Тази концепция се основава на стратегията „Defend Forward“, залегнала за първи път в кибердоктрината на Пентагона от 2018 г. Тя включва активно противодействие на заплахите възможно най-близо до техния източник, а не само защита на вече атакуваните системи.

Новата стратегия набляга на непрекъснатото взаимодействие с противника, а не на случайни точкови операции. Това ще позволи на киберкомандването да управлява ресурсите по-гъвкаво, да реагира по-бързо на заплахите и да избегне бюрокрацията.

По-конкретно, в момента се обсъжда опростяване на процеса на одобрение на цифровите атаки, което ще даде възможност на командирите да вземат решенията по-бързо, вместо да чакат многоетапни одобрения. Подобен подход вече беше използван през 2018 г., когато администрацията на Тръмп опрости процеса за стартиране на кибератаките срещу руските кампании за дезинформация.

Перспективи за реформата „Cyber Command 2.0“

Засега остава открит въпросът какъв точно ще бъде окончателният документ, който USCYBERCOM ще представи на Пентагона. Според някои експерти той вероятно ще включва както конкретни мерки за ефективност, така и дългосрочни гъвкави цели, които ще позволят на командването да се адаптира към новите предизвикателства.

Новият подход, ако бъде приложен, ще промени значително начина на функциониране на Киберкомандването на САЩ. Той ще създаде ефективна, автономна цифрова бойна система, която може не само да реагира на атаките, но и проактивно да предотвратява заплахите още на ранен етап.

Очевидно е, че киберпространството се превръща в нова арена на глобално противопоставяне и САЩ се стремят не само да запазят, но и да засилят господството си в тази сфера.