Подводният проект „Кардеса“ за над 100 млн. евро може да превърне България в дигитален хъб

Тази седмица новина, свързана с първата публична проява на Румен Радев, четири дни след като напусна кабинета си на „Дондуков“ 2 прикова вниманието над проект, далеч от обичайния политически дневен ред и много по-близо до тема, която рядко попада в центъра на общественото внимание. Той обаче има потенциала да промени икономическата и технологичната роля на България за десетилетия напред.

В София се състоя срещна на международни компании, участващи в проекта „Кардеса“ – мащабна система от подводни оптични кабели през Черно море, която цели да изгради нов дигитален коридор между Европа и Азия.

На пръв поглед срещата изглежда технократска и далеч от ежедневните политически сблъсъци. В действителност обаче тя поставя фокус върху една от най-стратегическите инфраструктури на XXI век – глобалните интернет връзки, които днес са не по-малко важни от газопроводите, петролните трасета и транспортните коридори.

Какво всъщност е „Кардеса“ и защо минава през България

„Кардеса“ е подводна телекомуникационна система от последно поколение, чиято цел е да свърже Европа и Азия по т.нар. „среден коридор“ – маршрут, който преминава през Кавказ, Каспийско и Черно море. Проектът предвижда основна линия между България и Грузия, с отклонения към Турция и планирано бъдещо разклонение към Украйна, когато геополитическата и военната обстановка позволи това да се случи безопасно.

Този маршрут не е случаен. През последните години редица традиционни интернет трасета се превърнаха в зони с повишен риск – било заради военни конфликти, политическа нестабилност или физически инциденти с подводни кабели. Именно затова телекомуникационната индустрия търси алтернативни, по-сигурни и диверсифицирани пътища за данни. „Кардеса“ е точно такъв проект – замислен като физически независима, висококапацитетна и стратегически устойчива връзка.

Ахелой, София и ролята на България като вход към ЕС

Първата точка, в която подводният кабел ще стъпи на територията на Европейския съюз, ще бъде България. В района на Ахелой е планирано изграждането на лендинг станция, която ще приеме подводната система и ще я свърже с националната и международната наземна мрежа. Оттам трафикът ще бъде отвеждан към София по две независими оптични трасета – ключов детайл за надеждност и сигурност.

Именно София е сред големите „печеливши“ от проекта. Очакванията са интернет трафикът, който ще се терминира в столицата, да нарасне многократно – по оценки на участниците в проекта, до около 20 пъти спрямо сегашните нива. Това превръща България не просто в транзитна държава, а в активен дигитален хъб, който може да привлича центрове за данни, облачни платформи и AI инфраструктура.

Над 100 млн. евро инвестиция и глобални телекомуникационни играчи

Зад проекта „Кардеса“ стоят някои от най-големите играчи в световните телекомуникации. Сред водещите инвеститори са Vodafone Group и NEQSOL Holding – компания, чийто портфейл включва важни телекомуникационни активи като Vodafone Ukraine и AzerTelecom. Тези международни корпорации влачат тежестта на финансовата подкрепа, като общият обем на инвестицията за изграждане на подводната и наземната инфраструктура се оценява на над 100 милиона евро.

Изпълнител на самата подводна система е Xtera – световно признат лидер в проектирането, изграждането и внедряването на подводни телекомуникационни мрежи. Компанията има опит в реализирането на подобни проекти в повече от 60 държави и носи технологичната експертиза, необходима за реализирането на огромния капацитет, предвиден за „Кардеса“.

В реализацията на проекта участва и българският държавен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД, който не инвестира допълнителни финансови средства, а предоставя налични инфраструктурни активи – вече изградени тръби и трасета, пригодени за полагане на оптични кабели по протежение на газопреносната мрежа. Това публично-частно сътрудничество ускорява изграждането на трасетата и осигурява ключова логистична подкрепа за проекта, като същевременно запазва финансовата ефективност за държавата.

На местно ниво инфраструктурата ще бъде управлявана от дружество, създадено по Закона за задълженията и договорите, в което Novatel (дъщерно на унгарския Magyar Telekom, част от Deutsche Telekom) има мажоритарен дял, а „Булгартрансгаз“ – миноритарен. Тази структура осигурява както международен опит, така и локално управление на трасетата от Ахелой до София и отвъд.

Проектираният капацитет на системата е впечатляващ – около 500 терабита в секунда. Това е увеличение в десетки пъти спрямо настоящия транзитен интернет капацитет, който преминава през България, и отразява експлозивния ръст на търсенето на данни. Причините са ясни: 5G мрежите, стрийминг услугите, Интернетът на нещата, а в последните години и изкуственият интелект, който изисква огромни обеми бърз и надежден трансфер на информация.

Булгартрансгаз, публично-частното партньорство и „нулевата“ инвестиция

Един от любопитните аспекти на проекта е участието на българския газопреносен оператор, който няма да инвестира допълнителни средства, а ще предостави вече изградена инфраструктура – предварително положени тръби и трасета, които дублират газопреносната мрежа. Това позволява оптичните кабели да бъдат положени бързо и с минимален допълнителен разход, като същевременно демонстрира как енергийният и телекомуникационният сектор могат да си взаимодействат в рамките на критичната инфраструктура.

Моделът на публично-частно партньорство е сред факторите, които са наклонили везните проектът да стартира именно от България, а не от друга държава в региона.

Интернет кабелите като новата геополитика

Днес подводните оптични кабели пренасят между 97 и 98% от целия международен интернет трафик. Те са „невидимите артерии“ на глобалната икономика, а тяхната сигурност и диверсификация се превръщат в ключов въпрос за държави и корпорации. В този контекст „Кардеса“ не е просто технологичен проект, а част от по-голямата картина на дигиталния суверенитет, киберсигурността и стратегическата автономия на Европа.

Ако проектът бъде реализиран в планираните срокове – с първо стъпване в България през 2027 г. – страната ни може да се окаже в центъра на един от най-важните нови интернет коридори в света. И то благодарение на инфраструктура, която остава невидима за повечето хора, но движи почти всичко, което правим онлайн.