Ракети над Чернобил: сценарий, който Европа не може да си позволи

Сценарий, който доскоро звучеше като сюжет от филм, започва да изглежда тревожно реален. Украйна официално съобщи, че руски ракети и дронове многократно са прелитали в непосредствена близост до ядрената централа в Чернобил – място, което и без това остава символ на една от най-тежките технологични катастрофи в историята на Европа.

Информацията идва от главния прокурор на Украйна Руслан Кравченко, който разкрива детайли за десетки подобни случаи през последните две години. По думите му, част от най-опасните прелитания са извършени от хиперзвуковите ракети „Кинжал“ – оръжия, способни да се движат със скорост около 6500 км/ч и да изминават километри за секунди. Това означава, че всяка грешка, отклонение или технически проблем може да има катастрофални последствия.

Още по-притеснително е, че според украинските власти 35 такива ракети са засечени на разстояние до около 20 километра от Чернобил или от ядрената централа в Хмелницки. В три отделни случая ракети са паднали на земята на около 10 километра от ядрен обект – без ясна причина и без доказателства, че са били свалени.

В същото време дроновете също не са изключение. От юли 2024 г. насам украинските радари са засекли поне 92 дрона, преминали на по-малко от 5 километра от защитния саркофаг на реактор №4 в Чернобил. Реалният брой вероятно е значително по-висок, тъй като част от тях не се засичат или се появяват като групови сигнали.

Тези данни идват в особено чувствителен момент – дни преди 40-годишнината от аварията в Чернобил на 26 април 1986 г., когато експлозия в реактор разпръсна радиация из цяла Европа. Днес мястото е покрито от масивна защитна конструкция, предназначена да предотврати изтичане на радиация, но дори тя не е напълно защитена.

През февруари миналата година обект, идентифициран от Украйна като руски дрон, удари именно тази защитна структура. Според Европейската банка за възстановяване и развитие ремонтът ще струва поне 500 милиона евро, а ако не бъде извършен навреме, съществува риск от „необратима корозия“ на съоръжението в рамките на няколко години.

От Международната агенция за атомна енергия също изразяват сериозна тревога. Организацията многократно е предупреждавала, че всякаква военна активност в близост до ядрени обекти увеличава риска от инцидент, който може да засегне не само Украйна, но и цяла Европа.

Според украинските власти подобни прелитания не могат да бъдат обяснени с военна необходимост и изглеждат като форма на натиск и демонстрация на сила. Москва, от своя страна, отрича да атакува ядрена инфраструктура и твърди, че операциите ѝ са насочени единствено към военни цели.

Но фактите поставят един много по-голям въпрос – докъде може да стигне рискът, когато модерните оръжия се движат със скорост, при която реакцията е практически невъзможна?

Защото в случая с Чернобил става дума не просто за военна стратегия, а за потенциална заплаха, която може да се превърне в проблем за цял континент.