Реалността е фалшива: мозъкът отдавна самостоятелно създава всичко, което виждате и чувате

Защо да вярваме на очите и ушите си не винаги е добра идея?

Повечето хора смятат, че сетивата предават на мозъка готова картина на действителността. Но изследванията показват, че възприятието работи по различен начин. Мозъкът не само получава информация от сетивата, но и постоянно прави прогнози за това, което се случва около нас. Понякога тези прогнози се оказват погрешни и човек възприема нещо, което в действителност не съществува.

Този подход е подробно описан от Даниел Йон, доцент по когнитивна неврология и ръководител на Лабораторията по несигурност в Лондонския университет „Бъркбек“. Той е публикувал книгата A Trick of the Mind: How the Brain Invents Your Reality (Трик на ума: Как мозъкът измисля вашата реалност), в която обяснява как точно се формират нашите усещания и защо възприятието е активен процес.

Според него мозъкът работи като изследовател. Той получава данни, сравнява ги със съществуващи теории и след това прилага тези теории като филтър, за да разбере новите преживявания. Това, което виждаме и чуваме, е резултат от съпоставянето на постъпващите сигнали с вътрешните модели. Хората никога не възприемат света директно: възприятието винаги включва интерпретация.

Този механизъм е ясно забележим в примера със слуха. Когато човек слуша реч или музика, в мозъка паралелно се движат два потока информация. Единият тръгва от слуховите органи нагоре, а другият се спуска от по-висшите части на мозъка, където се съхраняват прогнозите и очакванията. Крайното възприятие се състои от тези два потока. Ето защо понякога хората чуват познати думи там, където са чути други. Класически пример е, когато в песен на Джими Хендрикс чуете фразата „Kiss this guy“ (целуни този човек) вместо „Kiss the sky“ (целуни небето).

Причината за това е, че мозъкът избира най-вероятния вариант от гледна точка на познатия опит. По този начин се ускорява обработката на информацията и се дава възможност на хората да водят разговори с минимални паузи. Имаме време да реагираме един на друг почти мигновено именно защото предвиждаме края на фразите, а не чакаме до края.

Предвижданията обаче не са само за бързина. Сигналите, които получаваме от света, са твърде нееднозначни. Така например изображението на ретината е двуизмерна проекция на триизмерното пространство. То може да съответства на много различни обекти и само чрез контекста мозъкът избира най-подходящия. Без да разчитаме на вътрешните модели, не бихме могли да различаваме обектите и да се ориентираме в пространството.

Слабото място на този подход е, че може да се възприеме и погрешна теория. Тогава мозъкът започва да настоява за погрешно тълкуване. В безобидни случаи това води до пакости, но понякога подобен механизъм стои в основата на тежки разстройства. Съвременните изследвания свързват халюцинациите при шизофренията и другите психотични разстройства с прекомерното влияние на прогнозите върху възприятието. Човек чува гласове или вижда събития без външни сигнали, защото мозъкът му налага свой модел на реалността.

Неврологията изучава не само грешките, но и как мозъкът променя своите модели. Обикновено вътрешните представи се коригират, когато средата стане нестабилна. Ако средата е предвидима, мозъкът използва миналия опит като надеждна отправна точка. Ако ситуацията се променя бързо, моделите стават по-гъвкави. Най-новите изследвания показват, че някои неврохимични системи, включително норепинефриновата система, може да са отговорни за тази гъвкавост. Тя регулира кога да се придържаме към старите възприятия и кога сме готови да се променим.

Учените предполагат, че вече съществуващите лекарства, които въздействат върху тези системи, може да са в състояние да променят готовността на човека да преразгледа мнението си. Това дава възможност да се повлияе на това колко лесно човек се отказва от старите си представи и приема нови. В книгата Йон повдига въпроса дали изобщо трябва да се търси подобна намеса и дали си струва съзнателно да се управлява променливостта на възприятията.

Дори без фармакологични методи е възможно да се работи върху гъвкавостта на възприятията. Един от начините е чрез разнообразие на опита. Мозъчните модели се изграждат на базата на миналия опит и колкото по-разнообразен е той, толкова по-малка е вероятността прогнозите да изкривят картината на света. Новите запознанства, пътуванията, излизането от познатите рамки увеличават броя на неочакваните ситуации и правят вътрешните модели по-гъвкави. Това помага светът да се възприема не само през призмата на миналите преживявания, но и според реалността на настоящия момент.