Световният океан рязко започна да потъмнява – какво означава това?

През последните 20 години водите на световния океан значително потъмняха и обхванаха площ, по-голяма от тази на Африка. Учените смятат, че това може да е една от най-големите незабелязани екологични кризи на планетата. Тя се отразява на поведението, храненето и оцеляването на морските организми, увеличава конкуренцията за ресурси и дори може да повлияе на способността на океана да абсорбира въглеродния диоксид. Какво точно се случва под водата – нека се спрем по-подробно.

Защо световният океан потъмнява

Потъмняването на океаните обикновено се обяснява със замърсяването на крайбрежието с отпадни води, торове и органични отпадъци. Но ново проучване установи, че потъмняването се наблюдава и в открития океан – в полярните райони, Северния Атлантически океан и Тихия океан. Това означава, че изменението на климата, а не само човешката дейност край бреговете, може да е основната причина.

Изследователите от университета в Плимут използваха сателитните данни на НАСА (MODIS Aqua) от 2003 до 2022 г. Те проучиха на каква дълбочина проникват синята и зелената светлина (с дължина на вълната 490 nm) – именно това са диапазоните, които са важни за морския живот. Те установиха, че в около 21% от световните океани яснотата на водата драстично е намаляла, а дълбочината на фотичната зона – слоят, в който прониква светлината – е намаляла с повече от 50 метра в най-засегнатите райони.

Защо потъмняването на океаните е лош знак

Фотичната зона е най-горният слой на океана, където светлината дава възможност за съществуване на живот – водораслите произвеждат кислород и абсорбират въглероден диоксид, рибите ловуват и се ориентират, а коралите живеят чрез симбиоза с водораслите. Това е и зоната, в която се извършва ежедневната вертикална миграция на планктона – най-голямото миграционно събитие на планетата по обем.

Но тъй като фотичната зона се свива, 90% от морските организми са буквално притиснати по-близо до повърхността. Това води до засилена конкуренция за храна и пространство, както и до повишен риск да бъдат изядени (в горните слоеве има повече хищници). Нарушават се естествените биологични ритми като хвърлянето на хайвера и миграцията, както и фотосинтезата на фитопланктона, което намалява усвояването на CO₂.

Освен това трябва да се има предвид, че колкото по-тъмен е океанът, толкова по-силно поглъща слънчевата енергия. С други думи, той се нагрява повече.

Как учените измерват потъмняването на океана

Вместо на произволни дълбочини, изследователите определят фотичната зона по светлочувствителността на копеподите – малки морски ракообразни, които ежедневно мигрират през водния стълб в отговор на светлината. Това са биоиндикатори, чийто отговор на светлината ни помага да разберем до каква дълбочина всъщност достига светлината, а не само докъде е видима за сателитите.

Оказва се, че на 68,4 милиона квадратни километра океанска територия фотичната зона се е свила с поне 10 метра. В 32,4 милиона квадратни километра намалението е надхвърлило 50 метра. В зоните на най-рязко потъмняване – дълбочината на осветения слой е намаляла с повече от 50 метра. Между другото, колко риби живеят в дълбините на океана, и до днес не е известно точно.

Дори лунната светлина, която е важна за хвърлянето на хайвера на някои видове, е станала по-слабо проникваща – на повече от 800 000 квадратни мили фотичната зона на нощната светлина се е свила с повече от 5 метра.

Възможно ли е потъмняването на океана да е временно явление

Изследователите предупреждават, че 20 години са кратък период от време, за да се получи пълна картина. Може би част от промените се дължат на естествените океански цикли. Освен това измерванията разглеждат само една дължина на вълната, а морските същества усещат целия спектър на светлината, което затруднява оценката на въздействието.

Освен това моделът на изследването предполага, че водата е хомогенна в цялата си дълбочина, докато в действителност океанът е многопластов, със смесване и течения. Но така или иначе, докато вниманието на хората е насочено към горските пожари и топящите се ледници, океанът губи способността си да поддържа живота – и то не само морския. В края на краищата той произвежда половината от кислорода, който дишаме, и абсорбира една четвърт от въглеродния диоксид. Ако човечеството продължи да пренебрегва този проблем, последиците ще се отразят не само под водата, но и на сушата.