Системният регистър на Windows е проблемът, който никой не иска да признае

Спомням си добре първата си среща със системния регистър на Windows. Беше преди около десетилетие, докато отстранявах проблем с компютъра, когато в един онлайн урок се предлагаше редактиране на регистъра като възможно решение. Изглеждаше просто. Стартирайте вградения инструмент, отидете до определен път и променете стойността на един-единствен ключ. Но точно тук имаше предупреждение за това, че регистърът е критична част от Windows и една неправилна промяна може да срине операционната система. Това ме заинтригува. Какво всъщност представлява регистърът, защо той е от основно значение за Windows и как една неправилна промяна може да разруши системата?

Казано по-просто, регистърът е база данни, в която се съхранява необходимата системна, софтуерна и хардуерна конфигурация – от поведението при стартиране и информацията за потребителския профил до начина, по който работят системата и отделният софтуер. Но през годините потребителите изразяваха загриженост относно това как работи регистърът, дали има смисъл от него днес и в кои случаи той може да се окаже вреден. И като се имат предвид основателните опасения около него, може да се каже, че това е проблем, който никой не иска да признае.

Регистърът не е проектиран за съвременните версии на Windows

Това, което е работило преди десетилетия, днес изглежда неуместно.

Когато беше представен за първи път с Windows 95 през 1995 г., регистърът имаше смисъл. Той представляваше централизирана система, която основните компоненти и приложенията можеха да използват, вместо да разчитат на индивидуални конфигурационни файлове. А тогава имаше само няколко такива и актуализациите на операционната система не бяха толкова чести, колкото сега. През годините, когато Windows се превърна в популярна операционна система с огромен пазарен дял, това се промени.

Появиха се повече – значително повече – програми за Windows, броят на фоновите услуги и задачи нарасна значително, а актуализациите станаха ежеседмични. За регистъра това означаваше съхраняване на огромни количества данни, включително записи за някои програми, които вече не присъстваха на компютъра. Да, това е нещо сериозно. Дори и след като деинсталирате дадена програма, някои записи остават в регистъра – умишлено или поради непълно почистване. Някои разработчици правят това умишлено, за да могат да се възстановят потребителските предпочитания и настройки при повторното инсталиране на програмата.

Въпреки че оставените ключове не предизвикват непосредствени неприятности и размерът на регистъра не е проблем, що се отнася до производителността на компютъра, оставените ключове могат да предизвикат грешки в дългосрочен план, особено когато се правят препратки към тях. Останалите ключове рядко забавят производителността, но могат да предизвикат конфликти или да натоварят отстраняването на проблемите.

Отстраняването на неизправности в регистъра не е за всеки

Обикновените потребители в идеалния случай трябва да го избягват.

Нека да поговорим за очевидното. Регистърът на Windows не е една от най-простите компоненти на операционната система. Той е твърде сложен за обикновените потребители. И ако не бяха онлайн уроците, огромното мнозинство от тях дори нямаше да знае откъде да започне.

Когато отворите редактора на системния регистър, вляво има пет основни записа, всеки от които съдържа хиляди отделни ключове, свързани с основните компоненти на Windows и приложенията на трети страни. Но възприетата конвенция за даване на имена не е понятна. Това е разбираемо, тъй като регистърът не е предназначен за обикновените потребители. Въпреки това, от гледна точка на чистото улесняване на използването, това прави задълбоченото отстраняване на проблеми твърде сложно.

Дори и за човек с доста опит с регистъра, всяка среща все още ме кара да се чувствам некомфортно. Честно казано, все още се страхувам да правя промени в регистъра, дори когато ръководство от надежден източник предлага това. Това е и причината всяко мое указание, свързано с регистъра, да бъде придружено от предупреждение.

Windows дава на приложенията твърде голям контрол върху регистъра

Това води до конфликти в дългосрочен план.

Спомняте ли си кога за последен път дадено приложение е причинило проблеми и деинсталирането му не е решило проблема веднага? Обикновено това се случва, когато деинсталирането на приложението не отмени промените, които то е направило в регистъра, и останалите ключове са използвани от друг софтуер или компонент, който очаква програмата да е все още налична. Макар че за това не може да бъде обвинен изрично Windows, фактът, че на приложенията е позволено да правят постоянни промени в регистъра – от конфигурирането на поведението при стартиране до начина, по който взаимодействат със системата – със сигурност е аспект, на който трябва да се обърне внимание.

Поради тази причина възстановяването на Windows често решава проблеми, при които други, по-директни мерки се провалят. Нулирането премахва инсталираните програми, включително техните записи в системния регистър, и възстановява промените в системната конфигурация, като дава на компютъра едно съвсем чисто състояние.

Проблемът с регистъра не може да бъде отстранен за един ден или дори за една година

Твърде много програми и наследен софтуер все още разчитат на него.

Това не означава, че Microsoft не е наясно с проблема или не се е опитала да подобри ситуацията. Всичко е по-сложно от това. Много от по-старите приложения все още разчитат на регистъра и нарушаването на тази зависимост може да доведе до по-големи проблеми за потребителите. Освен това от обикновените потребители не се очаква да взаимодействат директно с регистъра. Повечето от ориентираните към потребителя конфигурации са налични в специалното приложение „Settings“ (Настройки).

Въпреки че Windows еволюира от своите DOS-базирани корени до модерна операционна система, тя все още разчита на десетилетния регистър дори за най-простите задачи. Така че, освен ако наследеният софтуер не премине извън регистъра, той ще остане основна част от Windows.

Трябва да свикнем да живеем с регистъра

Но без инструментите за почистване на регистъра.

Нека си признаем, че регистърът няма да изчезне никъде. Той съществува вече 30 години и ще остане неразделна част от Windows, дори ако директните взаимодействия с потребителя бъдат сведени до минимум. Освен това не трябва да се правят редовни опити за почистване на регистъра, особено с помощта на инструменти за почистване. Те нанасят повече вреди, отколкото ползи, като често изтриват ключове, които са от критично значение за операционната система. Затова е най-добре да оставите Windows да управлява регистъра, докато не се сблъскате с някакви сериозни проблеми с компютъра.

^{Оригиналът е на Kazim Alvi, xda-developers}