Създадена е първата хибридна ваксина, базирана на мРНК и протеинови ваксини

Учени от Калифорнийския технологичен институт са разработили нов вид ваксина, която съчетава принципите на мРНК и протеиновите ваксини. По време на експериментите мишките, които са получили „хибрид“ от двете ваксини, са произвели пет пъти повече антитела от тези, които са получили съществуващите досега лекарствени средства срещу COVID-19. Според учените ваксината може да се използва срещу редица заболявания, включително ХИВ.

Основният принцип на ваксината е да обучи имунната система на организма да разпознава определен патоген, например грипен вирус или SARS-CoV-2, така че имунната система да може да произвежда антитела при бъдещи срещи с него. Обикновено в организма се въвеждат целеви протеини, които стимулират имунните клетки и предизвикват имунен отговор, в резултат на което организмът развива специфична защита срещу инфекцията.

Протеиновите ваксини, като например ваксината Novavax срещу COVID-19, доставят директно дезактивирани версии на патогенни протеини, които циркулират и привличат вниманието на имунните клетки. Но мРНК ваксините, които са разработени десетилетия преди пандемията от коронавируси, прилагат по-различен подход. Те използват мРНК молекули, които учат собствените клетки на организма да произвеждат фрагменти от вирусни протеини, които на свой ред предизвикват имунен отговор.

Екипът на Калифорнийския технологичен институт е разработил нова технология, която съчетава двата метода в една ваксина. Ваксината използва мРНК, за да стимулира клетките в организма да произвеждат фрагменти от вирусни протеини. Тези протеини имат малки „опашки“ – молекулярни последователности. Тези „опашки“ задействат клетъчните процеси, при които определени протеини се комбинират, за да образуват вирусоподобни частици, които се разпространяват в организма, предизвиквайки имунен отговор. По този начин тази ваксина функционира подобно на протеиновите ваксини.

„По време на естествена инфекция имунната система се сблъсква както със заразени клетки, така и със свободни вирусни частици. Съществуващите мРНК ваксини имитират заразени клетки, докато ваксините на базата на протеинови наночастици имитират свободни вирусни частици, за да стимулират имунния отговор. Нашата хибридна технология прави и двете“, обяснява Магнус Хофман, водещ автор на изследването.

Екипът е тествал новата технология като ваксина срещу COVID-19 при лабораторни мишки и е установил, че мишките, получили хибридната ваксина, са произвели пет пъти повече антитела от досега съществуващите ваксини. Необходими са били само две, а не три инжекции, за да се предизвикат устойчиви нива на антитела срещу щама Omicron. Тези антитела са се оказали ефективни и срещу оригиналния щам и варианта Делта.

Според учените технологията на хибридната ваксина може да се използва срещу други патогени, като грип и дори ХИВ. Освен това използването на „опашките“ за създаване на самосглобяващи се наночастици може евентуално да се използва за доставяне на лекарства до цели като ракови клетки.