Тайната на дълголетието на мозъка: как възрастните хора запазват яснотата на ума си

Някои хора дори на 80 години решават кръстословици по-бързо от внуците си, спомнят си с подробности събития отпреди половин век и не губят остротата на ума си. Учените наричат такива хора „superagers“ или „суперстарци“. Дълго време се смяташе, че те просто имат късмет с генетиката, но ново изследване показва, че тайната се крие в способността на мозъка да произвежда нови неврони дори в дълбока старост. Това откритие би могло да промени начина, по който подхождаме към превенцията на деменцията и болестта на Алцхаймер.

Кои са суперейджърите

Терминът „суперейджър“ (superager) се появи в научна употреба сравнително наскоро. С него се обозначават хора над 80-годишна възраст, чиято памет функционира на нивото на 50-60-годишните или дори по-добре. Това не са просто „жизнерадостни пенсионери“ – става дума за хора, които преминават стандартните когнитивни тестове с резултати, типични за по-млади с 20-30 години хора.

Изглежда, че с възрастта мозъкът неизбежно губи обем, невроните умират, а връзките между тях отслабват. Това важи за повечето хора. Но суперейджърите по някакъв начин заобикалят тази закономерност. Мозъчната им кора е по-тънка, отколкото на младини, но хипокампусът, центърът на паметта, остава забележимо по-голям, отколкото при връстниците им с нормално когнитивно остаряване.

Американски учени решават да разберат какво прави мозъка на супервъзрастните (суперейджърите) хора толкова устойчив. За тази цел те са изследвали 38 човешки мозъка, дарени за научни изследвания след смъртта на техните собственици. Сред пробите имало мозъци на супервъзрастни хора, на хора с нормално стареене и на пациенти с болестта на Алцхаймер, която разрушава мозъка.

Защо мозъкът на възрастните създава нови неврони

Дълго време невробиологията се придържаше към една твърда догма: мозъкът, с който се раждате, е този, с който ще живеете до края на живота си. В мозъка на възрастния човек няма нови неврони. Точка. Но през 1998 г. се появи революционна научна работа, която опроверга това схващане. Изследователите откриха, че в хипокампуса на възрастния човек всъщност се пораждат нови нервни клетки. Този процес се нарича неврогенеза – образуване на нови неврони.

Оттогава научната общност води разгорещени спорове. Някои екипи потвърждават неврогенезата в мозъка на възрастните, докато други поставят резултатите под съмнение. Проблемът е, че незрелите неврони са изключително трудни за откриване – те съществуват в преходно състояние и бързо или узряват, или умират.

Ново проучване, чиито резултати бяха публикувани в началото на 2026 г., представи силен аргумент в полза на неврогенезата. Учените са използвали специални маркери за незрелите неврони – протеини, които се откриват само в клетки, които са в ранен стадий на развитие. И ето какво откриха: в мозъците на суперейджърите подобни незрели неврони са около два пъти повече, отколкото при хората на същата възраст с нормално стареене.

Казано по-просто, мозъците на суперейджърите не само са по-добри в запазването на старите неврони, но и активно създават нови. Тук не става въпрос за късмет, а за биологичен механизъм, който може да бъде изследван и евентуално стимулиран.

Какво се случва с мозъка при болестта на Алцхаймер

Докато при суперейджърите хора се наблюдава повишено ниво на неврогенеза, при пациентите с болестта на Алцхаймер картината е точно обратната. Броят на незрелите неврони в техния хипокампус се оказва значително по-нисък от нормалното. И това откритие е изключително важно.

Става дума за това, че болестта на Алцхаймер все още е една от основните загадки на медицината. Известно е, че в мозъка на тези пациенти се натрупват амилоидни плаки и тау-протеини, които увреждат нервните клетки. Но учените така и не успяха да разберат окончателно какво предизвиква този процес и защо някои хора се разболяват, а други – не.

Новите открития добавят важен елемент към тази картина. Оказва се, че неврогенезата може да играе ролята на своеобразен „щит“. Докато мозъкът активно създава нови неврони, той компенсира смъртта на старите клетки. Щом този процес се забави, когнитивният упадък се ускорява.

Това е голяма крачка напред в разбирането на начина, по който човешкият мозък обработва информацията, формира спомени и остарява“,

отбелязва неврологът Орли Лазаров от Университета на Илинойс в Чикаго.

Ако е възможно да се разбере защо някои мозъци стареят по-здравословно от други, това би могло да помогне за разработването на терапии за превенция на деменцията и когнитивната устойчивост, казва тя.

Всъщност това не е само академичен интерес. По данни на СЗО повече от 55 милиона души по света живеят с деменция, а всяка година има около 10 милиона нови случая. Ако неврогенезата се окаже ключов защитен механизъм, това ще отвори вратата към цял нов клас лекарства.

Как да запазим паметта си в напреднала възраст

Това е големият въпрос, който вълнува не само учените, но и всички, които искат да запазят ума си възможно най-дълго. Ако суперейджърите дължат паметта си на неврогенезата, може ли този процес да бъде стимулиран?

Все още няма категоричен отговор, но има обнадеждаващи признаци. Изследванията върху животни показват, че неврогенезата се засилва при няколко условия:

• Физическа активност – особено аеробни упражнения като бягане, плуване и ходене;
• Интелектуална стимулация – учене на нови неща, решаване на сложни проблеми;
• Социално взаимодействие – общуване, емоционални връзки;
• Здравословен сън – по време на дълбокия сън мозъкът се „обслужва“;
• Средиземноморска диета – богата на омега-3, антиоксиданти и полифеноли.

Но има и един нюанс. Едно е да имаш мишки в лабораторията, а съвсем друго е да имаш човешки мозък. Учените все още не могат да кажат със сигурност кой фактор влияе най-силно върху неврогенезата при хората. Може би това е комбинация от всички горепосочени навици. Може би генетичната предразположеност играе по-съществена роля от начина на живот.

Въпреки това самият факт, че мозъкът на 80-годишен човек е способен да създава нови неврони, променя всичко. Това означава, че стареенето на мозъка не е присъда, а процес, който на теория може да бъде повлиян.