Телескопът „Джеймс Уеб“ разкри причудливата мъглявина „Открит череп“ в целия ѝ блясък

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ е направил две изображения на „главата“ на далечна мъглявина с красноречивия прякор „Открит череп“. Изображенията са получени в близкия и средния инфрачервен диапазон, което дава възможност да се разгледат максималните детайли на обекта. Това е първото толкова детайлно изображение на тази мъглявина.

Мъглявината PMR 1, неофициално наречена „Exposed Cranium Nebula“ (Мъглявината на открития череп) е планетарна мъглявина – обвивка от газ и прах, изхвърлена от умираща звезда в края на нейната еволюция. Мъглявината е получила това колоритно прозвище поради поразителната си прилика с човешки мозък в прозрачен череп. За първи път тя е открита преди повече от десетилетие от телескопа „Спицър“ на НАСА в инфрачервения диапазон, но едва сега снимките на модерния „Джеймс Уеб“, публикувани вчера от НАСА разкриват структурата ѝ в безпрецедентни подробности.

Телескопът извърши наблюдения на обекта с два свои ключови инструмента: NIRCam (камера за близката инфрачервена област) и MIRI (инструмент за средната инфрачервена област).

NIRCam по-добре прониква през праха, като показва много фонови звезди и далечни галактики, както и ясно подчертава тъмната вертикална ивица в центъра на мъглявината, която я разделя на две полукълба, засилвайки приликата с мозък. От друга страна, MIRI фокусира вниманието върху сиянието на космическия прах и визуализира по-добре изходящите потоци, насочени в различни посоки – струи от материя, летящи нагоре и надолу от центъра на обекта, което показва активни процеси на изтичане на материя по условната ос.

Структурата на мъглявината има няколко слоя: външната обвивка, съставена предимно от водород, се е образувала в резултат на първоначалното мощно изхвърляне на материя и изглежда като бледа „черепна“ обвивка; вътрешната област съдържа по-тежки елементи и прах, оцветени в оранжево на изображенията от NIRCam. Централната тъмна ивица вероятно представлява канал, през който е протекло скорошно изхвърляне на газ и прах, което обяснява нейната видимост и роля за формирането на характерната ѝ форма. Тези характеристики показват динамичния и многофазен характер на последните етапи от живота на звездата.

Наблюденията на „Джеймс Уеб“ регистрират критичен момент в еволюцията на звезди с ниска и средна маса, когато външните слоеве се изхвърлят с висока скорост, образувайки планетарни мъглявини. Съдбата на централната звезда остава неясна: ако масата ѝ е достатъчно голяма, е възможен взрив на свръхнова – в противен случай тя ще се превърне в бяло джудже. Такива подробни изображения помагат на астрономите да разберат по-добре формирането на планетарните мъглявини, химическото обогатяване на междузвездната среда и етапите на звездната еволюция като цяло.