Тишината не е достатъчна: На каква улица трябва да живеем, за да спим наистина добре

Учудващо е, но качеството на съня ни може да зависи не от матрака или тишината зад прозореца. На нощния ни сън може да повлияе и това как изглежда нашата улица. Наскоро учени проучиха данните за хиляди хора с помощта на невронни мрежи и откриха неочаквана връзка между архитектурата на квартала и това колко дълбоко спи човекът. Става дума не за шума и не за осветлението – причината се оказа съвсем друга.

Изследване на връзката между градските улици и безсънието

Проблемите със съня се превърнаха в сериозна епидемия в съвременните мегаполиси, която нанася огромни щети на икономиката и здравето на хората. Обикновено, когато става дума за влиянието на района върху качеството на нощния сън, учените се концентрират върху очевидните фактори: нивото на шума, замърсяването на въздуха или близостта до зелени паркове. Екип от учени от различни страни обаче наскоро реши да зададе по-фин въпрос. Те искаха да разберат дали външният вид на улицата оказва влияние върху психиката и съня на местните жители.

Резултатите от това необичайно проучване бяха публикувани в авторитетното научно списание Building and Environment. За участници бяха избрани над хиляда работещи хора на възраст от 40 до 59 години, които всеки ден пътуват до Токио, за да отидат на работа. Тази възрастова група е избрана, защото през тези години режимът на сън обикновено става по-стабилен, въпреки че изискванията на работата и семейството нарастват. Оказа се, че средно тези хора спят едва 5,9 ч на денонощие, което е значително по-малко от препоръчваните от лекарите седем до девет часа.

По какъва начин изкуственият интелект оцени улиците на Токио

За да разберат каква точно картина виждат хората по пътя към дома, изследователите не се заеха с безкрайни анкети. Вместо това те изтеглиха над 214 хиляди панорамни снимки от картографска услуга, заснети от нивото на очите на пешеходеца, и повериха анализа им на компютъра.

Специална програма изследваше всяко изображение пиксел по пиксел, като математически оценяваше конкретни параметри на средата:

• площта на видимата зеленина около пътната настилка;
• броя на пешеходните пътеки и металните огради;
• общата затвореност на пространството — съотношението между фасадите и короните на дърветата към откритото небе и асфалта.

След това в действие влезе втора невронна мрежа, която оценяваше субективното възприятие на улиците. Въз основа на глобална база данни от стотици хиляди снимки, предварително маркирани от почти сто хиляди души от целия свят, алгоритъмът определяше доколко безопасно, оживено или красиво изглежда всяко конкретно кръстовище в японската столица.

Защо гъстото застрояване е по-добро от отворените улици

Основното откритие се оказа именно затвореният характер на пространството. Оказа се, че хората, чиито домове са разположени на затворени улици с гъсто застрояване и голям на брой надвиснали дървета, спят значително по-добре. В такива райони изследователите отбелязаха намаляване на безсънието и увеличаване на продължителността на нощния сън средно с 15 минути всяка нощ.

Този ефект се запазва дори когато учените отчетоха доходите, жилищните условия, възрастта, пола и навиците на участниците, свързани с пътуването до работата. Авторите на изследването предполагат, че начинът на застрояването създава усещане за ред и сигурност, което помага на човешката психика да се отпусне в края на тежък ден. Освен това високите и гъсто разположени сгради и гъстата растителност могат да действат като бариера, която просто не позволява на автомобилния шум да се разпространява твърде далеч.

По какъв начин пешеходните пътеки ни пречат да спим

Най-парадоксалното заключение се отнася до ролята на пешеходните пътеки. Обикновено се смята, че удобните широки тротоари и изобилието от пешеходни ограждения са основен признак за един благополучен и здравословен квартал. В контекста на здравословния сън обаче всичко се оказа точно обратното.

Улиците с прекомерно много пешеходни пътеки се асоциираха от жителите с по-кратък и неспокоен сън. Причината се крие в психологията на градския жител. В такъв гъсто населен и претоварен с транспорт мегаполис като Токио изобилието от огради и гигантски тротоари се възприема от мозъка не като удобно място за бавни разходки, а като оживена и шумна магистрала, където човек трябва да бъде нащрек.

Интересно е, че само по себе си наличието на зеленина не оказва пряко влияние върху продължителността на съня. Но тук е открита важна косвена връзка. Оказа се, че ако дърветата визуално повишават безопасността на улицата според оценките на алгоритъма, то хората по нея спят по-дълбоко. Това означава, че важни са не самите листа, а чувството за уют, което те създават.

Струва ли си да вярваме на проучването

Важно е да се разбере, че това е само наблюдателно проучване. То фиксира само еднократен срез от данни и не може да докаже пряка причинно-следствена връзка. Учените директно заявяват, че не може да се гарантира, че преместването в тясна уличка ще излекува човека от хронично безсъние.

Освен това авторите са изследвали снимки, направени предимно на кръстовища, а не в тихите участъци между къщите, където хората всъщност прекарват вечерите си. А освен това данните са събрани само сред работещи възрастни от един азиатски град, което означава, че в другите страни с различна архитектурна култура резултатите може да се различават. В крайна сметка, сънят се влияе от огромно количество лични фактори, които невронната мрежа просто не е в състояние да засече.

Въпреки всичко това, настоящото проучване ни кара да погледнем по съвсем нов начин към начина, по който изграждаме градовете си.

Преди да построят поредната широка магистрала под прозорците или да изсекат стари дървета заради паркинг, градостроителите трябва да се замислят по какъв начин тезиа решения се отразяват на здравето на хората. Това, което виждаме всеки ден през прозореца и по пътя към вратата на дома си, може незабележимо за нас да повиши нивото на стреса и в крайна сметка да ни попречи да спим.