Умеят ли животните без мозък да мислят и да вземат решения?

Морските звезди, медузите и други дълбочинни създания живеят без мозък, но успяват да ловуват, да избягват опастностите и да усещат света около себе си. Сякаш някой е забравил да им обясни правилата на живота. Това води до един неочакван въпрос: ако такива същества се ориентират отлично в реалността, можем ли да приемем, че животните без мозък могат да мислят?

Как живеят животните без мозък

Струва си веднага да отбележим, че това, че едно животно няма мозък, не означава, че няма невронни връзки.

Медузите, хидрите и актиниите имат нервни мрежи. Казано по-просто, това са своеобразни „живи проводници“, които преминават през цялото тяло и получават сигнали от външния свят. Те помагат за придвижването, улавянето на плячка и дори за защитата от хищници. Оказва се, че тези същества разпределят работата на нервната система по цялото тяло, вместо да я съхраняват в един център.

А най-интересната част настъпва, когато учените проверяват дали тези опростени системи могат да научат нещо. Оказва се, че могат. Изследванията показват, че морските анемони (актинии) са способни да създават асоциативни връзки. Те били научени да реагират на светлинен проблясък по същия начин като на лек електрически стимул. След известно време един проблясък бил достатъчен, за да се свие анемоната. Това означава, че тя е запомнила събитието и е очаквала резултата.

Други експерименти показват, че анемоните дори правят разлика между съседите си. Ако наблизо живее генетично идентична анемона, след няколко срещи те престават да се държат агресивно. Това е подобно на разпознаването на „свои“ и „чужди“.

Умеят ли животните без мозък да мислят

Но означава ли това, че животните без мозък могат да мислят? Това е по-сложно. Учените избягват думата „мислене“, защото всеки клон на науката има свое тълкуване. По-често те използват понятието „когниция“ – обработка на информацията, която дава възможност на организма да взема решения. Ако разглеждаме познанието възможно най-широко, тогава всичко живо мисли в някакъв смисъл. Дори най-простите организми реагират на сигналите от околната среда и променят поведението си не като механични автомати.

Развитата кондиция, която включва елементи на съзнание или самосъзнание, все още не е доказана при животните без мозък. Но способността им да учат, запомнят и да се адаптират изглежда впечатляваща.

Каква е равносметката?

Ако под „мислене“ имаме предвид сложни разсъждения, то животните без мозък не могат да ги правят. Но ако считаме, че мисленето е способността да се обработва информацията, да се запомнят събитията и да се променя поведението въз основа на опита, тогава тези същества са доста „мислещи“ по свой си начин. Техните невронни мрежи работят като прост, но ефективен мозък, който им помага да учат, да вземат решения и да оцеляват без глава с неврони в нея.