Учените идентифицираха 14 еволюционни капана за човечеството. Може ли нашата цивилизация да оцелее?

За кратък (според стандартите на Вселената) период от време нашата цивилизация е постигнала невероятен напредък – Хомо сапиенс се е превърнал в доминиращ вид на планетата и дори е успял да излезе извън нейните граници. Сега, през призмата на продължаващия технологичен и медицински прогрес, може да изглежда, че ни очаква светло бъдеще, но това, уви, е само илюзия. Поне до този извод са стигнали авторите на ново изследване от Стокхолмския университет, които са идентифицирали 14 „еволюционни капана“, в които населението на Земята потенциално може да попадне и в крайна сметка да загине. Авторите на статията отбелязват, че една от причините за това несигурно състояние на нещата се крие в непосредствения успех на съвременната цивилизация:

„Ние се справяме твърде добре сами за себе си – нашата доминация и успех могат да доведат до опасни последици“.

Какво всъщност е еволюционният капан?

„Еволюционният капан“ е често срещано сред животните явление, което води до това, че едно първоначално изгодно поведение става вредно и дори фатално. Еволюционният капан може да възникне във всеки един момент от времето, като намалява адаптивността и вероятността за оцеляване на даден организъм.

Изследователите определят три основни характеристики на еволюционните капани: първо, те трябва да се развият в резултат на първоначално адаптивен процес; второ, те трябва да демонстрират доказателства за нежелани ефекти на глобално ниво (или висока вероятност за такива ефекти в бъдеще); и трето, те трябва да имат механизъм, който ги прави трудни за преодоляване.

„Еволюционните капани са добре позната концепция в животинското царство. Точно както множество насекоми се привличат от светлината – еволюционен рефлекс, който може да доведе до гибелта им в съвременния свят – човечеството рискува да реагира на някои нови явления по вреден за него начин“ – обяснява Петер Сьогор Йоргенсен от Стокхолмския университет.

Неотдавна в научна статия, публикувана в списание Philosophical Transactions of the Royal Society B, учени приложиха концепцията на еволюционния капан към човечеството и откриха 14 потенциално фатални проблема за нашия вид.

Какво заплашва човечеството?

Научната работа озаглавена „Еволюция на поликризата: капани на антропоцена, предизвикващи глобалната устойчивост“ идентифицира 14 еволюционни задънени улици, които са се появили след първоначално успешните иновации, като например прекомерната зависимост от селскостопанското производство. Интересно е, че 12 от 14-те идентифицирани капана са в активно състояние, като 10 от тях показват отрицателни тенденции.

Авторите на изследването констатират също така, че еволюционните капани са склонни да се подсилват взаимно, като увеличават вероятността да се намираме в поликриза – т.е. да сме попаднали в няколко капана едновременно. Трябва да се отбележи, че терминът „поликриза“ е въведен в края на 90-те години на миналия век, за да опише цял набор от глобални проблеми: пандемии, военни конфликти, екстремни климатични събития, недостиг на енергия и инфлация. Може дори да се каже, че поликризата е отражение на съвременната епоха.

Някои от по-малко активните еволюционни капани, посочени в статията, са технологичната автоматизация и роботизация с помощта на изкуствен интелект (AI); цифровизацията, която води до загуба на социален капитал; свръхпотреблението; екологичните кризи и въздействието на новите технологии.

Авторите на изследването класифицират тези пет капана като глобални, тъй като те са „инициирани от преминаването към по-високи нива на социална организация“, което от своя страна води до по-голяма ефективност и растеж, а оттам и до по-голяма нужда от ресурси.

Други пет еволюционни капана са идентифицирани като технологични по своя характер. Сред тях са рискът от обвързване с физическата инфраструктура поради неоправдани разходи, както и въздействието на новите химични съединения и материали върху здравето и околната среда – и двете се считат за основни резултати от иновационните цикли.

Другите три технологични капана, посочени в документа, се считат за „късни странични ефекти на напредналите технологии“. Те включват екзистенциалната заплаха от мощни технологии като изкуствения интелект и автономните технологии, които не съответстват на човешките цели, в допълнение към риска от експоненциално нарастване на дезинформацията и цифровизацията.

Активната трансформация

Авторите на статията обръщат специално внимание на краткосрочния икономически растеж и бързите технологични решения, тъй като според учените те представляват риск за дългосрочната устойчивост на цивилизацията. Освен това те увеличават и свръхпотреблението (поради нарастващите глобални вериги за доставки) и вредното въздействие на урбанизацията върху околната среда.

Да, картината е доста мрачна, но учените не са обезкуражени. Нещо повече, според изследователския екип това, от което се нуждаем сега, е проактивна трансформация – не просто признаване, че трябва да се носим по течението, а целенасочени усилия в обратна посока. И макар да сме недалновидни и деструктивни като вид, ние сме също така изобретателни и способни да си сътрудничим един с друг.

Това означава, че има надежда, че съдбата ни все още не е предрешена. Така че, въпреки рисковете, свързани с всички капани, посочени в този документ, човечеството не е обречено на изчезване (но само ако се бори активно с цялата поредица от установени проблеми).

„Време е хората да осъзнаят новата реалност и да направят всичко възможно за оцеляването на собствения си вид. В крайна сметка, ние притежаваме мощни творчески способности, а способността ни за иновации и сътрудничество ни дава идеалните инструменти за активно проектиране на бъдещето“ – обяснява авторът на изследването Петер Сьогард Йоргенсен.

Едно много просто нещо, което всеки може да направи, е да се ангажира повече с природата и обществото, като същевременно се запознае с положителните и отрицателните глобални въздействия на собствените си действия на местно ниво.