Учените потвърдиха, че Луната във вътрешността си има твърдо ядро

Учените най-накрая потвърдиха , че центърът на Луната има твърдо желязоподобно ядро, което наподобява земното и това е важно за разбирането на нейната история и магнитно поле.

Състав и структура на лунното ядро

След десетилетия на спекулации и противоречия, астрономите от Френския национален център за научни изследвания, ръководени от Артур Брио, установиха, че Луната има твърдо ядро ​​в центъра си, подобно на земното. Радиусът му е приблизително 258 км, а външното, течно ядро ​​е с радиус 362 км. „Лунното ядро ​​наподобява земното както по структура, така и по плътност“ — пишат авторите в списание Nature.

Плътността на вътрешното ядро ​​е около 7822 kg/m², което е много близко до плътността на желязото. Това предполага, че Луната има подобен процес на вътрешна диференциация като Земята.

Потвърждение и методология на изследването

Предишните предположения се основаваха на сеизмични данни от мисиите „Аполо“, но тяхната резолюция беше недостатъчна. За да усъвършенстват структурата на ядрото, екипът на Брио комбинира данни от лазерно сондиране, гравитационни промени и деформации на Луната, причинени от земната гравитация.

„Симулациите, които взеха предвид ефектите на различните видове ядра, ясно показват твърдо вътрешно ядро“ — отбелязва екипът. Тези открития подкрепят друго проучване на НАСА от 2011 г., ръководено от Рене Вебер, което посочва твърдо ядро ​​с радиус около 240 км и плътност от 8000 кг/м3.

Глобални катаклизми и магнитното поле

Едно от ключовите открития при изследването е потвърждението за глобално преобръщане на мантията, при което плътните материали потъват към центъра, а по-леките се издигат. Този механизъм би могъл да е задвижил елементите, които обясняват особеностите на вулканичните региони на Луната.

Тази вътрешна активност е свързана с друго важно явление — лунното магнитно поле, което е съществувало рано и е изчезнало преди около 3,2 милиарда години. Магнитното поле се генерира от движението на материята в течното ядро, така че физическото състояние на ядрото е от решаващо значение за реконструкцията на историята на Луната.

Поглед към бъдещето

„Нашите резултати имат дълбоки последици за разбирането на еволюцията на Луната и Слънчевата система като цяло“ —- казва Брио. Завръщането на хора на Луната в бъдещи мисии като „Артемида“ би могло да предостави нови сеизмични данни, които окончателно ще потвърдят тези модели.

Луната, както се оказа, не е студена — тя е мъртва топка с твърда обвивка. Нейните дълбини съдържат структурна сложност, динамични процеси и характеристики, които я доближават до планетарните тела, по-специално до Земята. Това знание не само задоволява научното любопитство, но и формира ново разбиране за произхода и развитието на най-близкото до нас небесно тяло.