Факти или конспирация? Колко близо е Илън Мъск до контрола над ядрените оръжия?

Не много отдавна това щеше да изглежда абсурдно, но днес реалността е такава, че Илън Мъск, най-богатият човек в света, се превърна в основен инструмент в администрацията на Доналд Тръмп в държавната система на САЩ. Неговият Департамент за правителствена ефективност (DOGE – Department of Government Efficiency) е получил достъп до огромни количества правителствени данни. Миналата седмица дори беше съобщено, че този достъп включва системите на Министерството на енергетиката на САЩ, което контролира ядрения арсенал на страната. Министърът на енергетиката Крис Райт дори направи официално изявление, за да отрече слуховете за достъпа на Мъск до класифицирани ядрени данни.

Но самият факт, че такова изявление изобщо бе необходимо, вече е тревожен. Преди това администрацията на Тръмп неведнъж е правила неверни твърдения за реалните правомощия на DOGE. Сега мнозина се питат – може ли структура, носеща името на мем с кучето шиба-ну, наистина да има достъп до най-разрушителното оръжие на планетата?

За щастие, на този етап достъпът до ядрените системи е много по-сложен от това просто да се включиш към компютъра на DOE. Както обяснява анонимен служител на Държавния департамент, Ядреното командване на САЩ работи в изолирани мрежи, а физическото изстрелване на ядрена ракета изисква сложна процедура – от завъртането на ключовете в силоза до изстрелването ѝ от подводница или бомбардировач.

Мъск ще се сблъска с многобройни пречки, ако се опита да придобие контрол върху този процес. Някои експерти обаче смятат, че той трябва само да убеди Тръмп, че заплахата от ядрена атака е реална. В този случай президентът може да инициира изстрелването с помощта на така нареченото „ядрено куфарче“ и специалния код за удостоверяване с жаргонното име – „Biscuit“ (Бисквита).

Самото куфарче и кодовете обаче са само част от една сложна система. На практика окончателното решение за изстрелване трябва да бъде потвърдено от военните и разузнавателните служби. Алекс Велерщайн, експерт по ядрени системи, отбелязва, че дори ако Мъск получи достъп до данните, това не означава автоматичното изстрелване на ракетите. Освен това командните системи са толкова застарели, че вероятността за кибератака срещу тях е нищожна.

Съществуват обаче и косвени рискове. DOGE вече има достъп до системите, които съхраняват данните за служителите с достъп до класифицирана информация. Тези данни могат да бъдат използвани за изнудване или изтичане на информация в полза на други държави. Особено след като за някои членове на DOGE, като например Едуард Користейн, за които вече е установено, че имат връзки с киберпрестъпници.

Съществуват и опасения, че Мъск би сметнал мерките за изчистване на ядрените отпадъци за „ненужни разходи“ или за „олицетворение на прекалената екологичност“. Значителна част от бюджета на Националната администрация за ядрена сигурност е посветена на прочистването на замърсяването, останало от Студената война. Невъзможно е да се предвиди какви биха били последиците, ако DOGE реши да прекрати тези програми.

Междувременно САЩ се подготвят за мащабна модернизация на ядрения си арсенал, която ще отнеме 25 години и ще струва близо 2 трилиона долара. Този сложен процес, започнал преди повече от десетилетие, е свързан с висок риск от корупция и се проверява именно от Мъск и неговия екип, което също предизвиква сериозни опасения сред експертите.

Както отбелязва Уелърстейн, „законите работят само когато се спазват“. А в сегашната нестабилна политическа обстановка това може да се окаже недостатъчно.