Френското „изкуствено слънце“ горя рекордно дълго – 22 минути, с 25% повече, отколкото китайското

Учени от Франция надминаха с 25% последното постижение на китайските си колеги в областта на задържането на плазмата в реактор за термоядрен синтез от типа „токамак“. Устройството WEST на института CEA е работило цели 22 минути, докато китайският токамак EAST „горя“ 17 минути и 46 секунди. Европейските изследователи демонстрираха възможността за постигане на устойчива термоядрена реакция, въпреки че техният експеримент имаше академичен характер.

Съоръжението WEST е въведено в експлоатация през 1988 година като реактор Tore Supra. Между 2010 и 2013 година то претърпява сериозна модернизация и е преименувано на WEST, където буквата W е химическото наименование на волфрама, използван за направата на вътрешната облицовка на вътрешната камера на реактора.

Тъй като реакторът е модернизиран съвсем наскоро, той все още не е достигнал крайния си потенциал. Дори и на този етап обаче проведените с него експерименти за задържане на високотемпературна плазма са впечатляващи. При последния експеримент CEA съобщи, че реакторът WEST е задържал плазма в продължение на 22 минути, което е нов световен рекорд, държан преди това от китайските учени. С това обаче информацията приключва – френските изследователи не разкриват допълнителни подробности за експеримента.

Заслужава си да се отбележи, че китайските учени също не разкриват цялата информация, която би позволила обективна оценка на постиженията им в областта на задържането на термоядрената плазма. За да се поддържа термоядрена реакция в земни условия, температурата на йонната плазма в работната камера на реактора трябва да бъде най-малко 100 000 000°C. Досега китайските изследователи са успели да загреят до такава температура само електронна плазма, което е по-малко трудна задача. Френските учени, които поставиха новия рекорд също не предоставиха данни за температурата в работната камера, затова сега можем само да чакаме съответните публикации в научните списания.

Въпреки подценяването, практическата стойност на експеримента е очевидна – той има за цел да разработи режими и материали, които могат да намерят приложение в международния термоядрен проект ITER – eто защо всеки принос към това общо начинание е много ценен.

Постигането на мечтата за добив енергия от термоядрен синтез е Свещеният Граал на инженерството вече 80 години. С един грам водородни изотопи, които дават енергията, еквивалентна на 11 тона въглища един практически реактор за термоядрен синтез би обещал неограничена, чиста енергия за човечеството завинаги.