Хроничният стрес провокира развитието на ракови заболявания. Ето как

За вредата от прекомерния стрес е казано и написано много, а разрушителното му въздействие върху организма е добре известно. Така например хроничният стрес увеличава риска от инсулти и други сърдечносъдови заболявания. Също така той води до развитие на тревожни и депресивни разстройства. Сега учените съобщават и за други, по-неприятни последици от хроничния стрес. Оказа се, че той може да допринесе за развитието на ракови заболявания, но как точно става това, не е напълно известно. Но първите стъпки в това направление са вече направени.

В статия, публикувана наскоро в списание Cancer Cell, се казва, че изследователите са постигнали разбиране за това как прекомерният и хроничен стрес влияе на пациентите с рак. Стресът принуждава някои бели кръвни клетки – неутрофилите – да образуват лепкави структури, подобни на паяжина, които правят тъканите на организма по-податливи на метастази. Според авторите, новото откритие може да доведе до нови стратегии за лечение на рака.

Хроничният стрес е физиологичен процес, иницииран от фактори на околната среда и/или психосоциални фактори. Той засяга паметта, когнитивните способности и поведението, както и хомеостазата на целия организъм, включително сърдечносъдовата, стомашно-чревната и имунната система.

Стресът е естествена реакция

Реакцията на човешкия организъм към стреса ни позволява да се защитим от заплахите. За нашите далечни предци тези заплахи са били предимно хищници и враждебни непознати. И въпреки че е почти невъзможно да срещнем опасни хищници по улиците на съвременните градове, а агресивното поведение на обществени места е рядкост, животът все още е изпълнен със стрес. И организмът реагира на него по същия начин, както и преди стотици и хиляди години.

Така че мястото на разярения хищник е заето от ежедневните задължения – работа, плащане на сметки и дори грижи за близките. Звучи малко странно, да, но организмът наистина възприема ежедневните задачи като заплаха. Това го кара да се чувства така, сякаш постоянно е подложен на атака. Справянето с този вид стрес не е лесно, а негативните му ефекти причиняват преки вреди

Този ефект има ясно научно обяснение. Когато се сблъскаме с предполагаема заплаха, малък участък в основата на мозъка – хипоталамусът – задейства сигнализация в тялото, която чрез нервни и хормонални сигнали подтиква надбъбречните жлези, разположени в горната част на бъбреците, да отделят голямо количество хормони като адреналин и кортизол.

Адреналинът ускорява сърдечния ритъм, повишава кръвното налягане и дава повече енергия. Кортизолът, основният хормон на стреса, повишава нивата на кръвната захар и увеличава наличието на вещества за възстановяване на тъканите в организма. Тази сложна естествена сигнална система взаимодейства и с областите на мозъка, които отговарят за настроението, мотивацията и страха.

Кога стресът става опасен?

Системата за реакция на организма на стрес обикновено се самоограничава. След като възприеманата заплаха отмине, хормоните се връщат към нормалните си нива. С намаляването на нивата на адреналина и кортизола сърдечната честота и кръвното налягане се връщат към нормалните си нива. Другите системи се връщат към нормалните си дейности.

Но когато стресовите фактори са винаги налице и винаги се чувстваме атакувани, реакцията „бий се или избягай“ остава включена. Чудно ли е, че продължителното активиране на системата за реакция на стрес и прекомерното излагане на кортизол и други хормони на стреса могат да нарушат почти всички процеси в организма и да доведат до различни здравословни проблеми.

Депресия, тревожност, храносмилателни проблеми, главоболие, мускулни болки, сърдечносъдови заболявания, увеличаване на теглото, проблеми със съня и концентрацията – това са последиците от хроничния стрес. И както учените откриха наскоро, това не е всичко.

Хроничният стрес и ракът

Ракът отнема живота на милиони хора всяка година, а лечението му е сложен и продължителен процес, който невинаги води до благоприятни резултати. Освен това пациентите с рак имат много причини за силен стрес, включително притесненията относно прогнозата и лечението, както и седмиците, месеците, а понякога и годините на терапия. При това хроничният стрес може да допринесе за развитието на рака, което дълго време беше загадка за учените.

„Стресът е нещо, което наистина не можем да избегнем при пациентите с рак. След поставянето на диагнозата пациентите винаги мислят за болестта, лечението и семейството. Така че е изключително важно да разберем как стресът влияе върху развитието на болестта и терапията“,

обяснява Сюе-Янг Хе, постдокторант в лабораторията Колд Спринг Харбър в Ню Йорк.

Сега изследователите изглежда са постигнали пробив в разбирането на това защо хроничният стрес позволява на раковите тумори да метастазират. Така например международен екип от учени установи, че стресът кара белите кръвни клетки, наречени неутрофили, да образуват лепкави, подобни на мрежа структури, които правят телесните тъкани по-податливи на метастазиране.

Пробив в изследванията

Ново проучване може да доведе до появата на непознати досега стратегии за лечение на рака, които спират развитието и разпространението на туморите в организма. Учените стигнаха до този извод, като предизвикаха хроничен стрес при мишки с рак. Наблюдавайки животните, чиито тумори са се разпространили от гръдния кош към белите дробове, и подлагайки ги на стрес, учените са наблюдавали плашещо нарастване на метастатичните лезии.

„Броят на метастазите се увеличи четири пъти“,

пишат авторите на изследователската статия.

Екипът установи също, че хормоните на стреса – глюкокортикоиди – действат върху неутрофилите, които изместват ДНК и образуват структури, подобни на паяжина.

„Обикновено те ни предпазват от нахлуващите микроорганизми, но при рака създават среда, благоприятна за метастази“,

обясняват учените.

За да потвърдят откритията си, изследователите провеждат три теста. Първо отстраняват неутрофилите от мишките с помощта на антитела, а след това инжектират животните с лекарство, което разрушава получената структура. Накрая използвали мишки, чиито неутрофили не реагират на глюкокортикоидите. Всяко изследване давало сходни резултати. „Стресираните мишки вече не развиваха метастази„, се казва в статията.

Интересно е и това, че хроничният стрес изглежда е създал структура, подобна на паяжина, която е променила белодробната тъкан дори при мишки без рак. Казано по-просто, образуването на структурата, идентифицирана от изследователите, на практика подготвя организма за развитието на рак.

Авторите на новата научна работа предполагат също, че бъдещите лекарства, които предотвратяват образуването на структурата, биха могли да бъдат от полза за пациенти, чийто рак все още не е метастазирал. Това означава, че новите методи на лечение биха могли да забавят и дори да спрат развитието на различни видове рак. И, разбира се, борбата със стреса трябва да бъде основен компонент на лечението и профилактиката на рака.