100-те най-големи страхове на съвременния човек според учените. Подсказка: не става въпрос за екстремни спортове, а за вашата работа

Нека поговорим за риска. Кое е първото нещо, което ви идва наум? Вероятно нещо екстремно: скок с парашут, спускане по стръмен склон със сноуборд, залагане ва-банк в покера. Съзнанието, разбира се, обича ярките образи. Но най-важните и най-често срещаните рискове в живота ни изглеждат съвсем различно. Те се крият в рутината.

Дълго време науката за решенията изучаваше риска предимно в лабораторни условия. Хората бяха помолени да избират между гарантирана печалба и риска да загубят всичко. Това е полезно за разбиране на основните мозъчни механизми, но има малко общо с реалността. В края на краищата в живота не избираме между „да получа 100 долара със сигурност“ и „50% шанс за 200 долара“. Ние обикновено решаваме дали да напуснем една досадна, но стабилна работа. Дали да се преместим в друг град. Дали си струва да започнем неприятен разговор.

Група швейцарски психолози от Университета в Цюрих проучиха темата допълнително. Те си зададоха един прост въпрос: пред какви рискове са изправени хората в действителността? За да отговорят на този въпрос, те проведоха мащабно проучване, като интервюираха повече от четири хиляди души.

Резултатът е портрет на нашите общи страхове, надежди и житейски кръстопътища.

Как се съставя картата на рисковете?

Изследователите не са предложили на участниците готови варианти. Вместо това те ги помолили да си спомнят и опишат някоя важна рискова ситуация в живота си, в която е трябвало да направят труден избор. Някои от тях били помолени да разкажат за личните си преживявания, а други – за ситуации, с които според тях се сблъскват много хора.

Изследователите събрали хиляди уникални отговори и ги систематизирали, като комбинирали сходните сценарии. В крайна сметка те са съставили калибриран списък със 100-те най-големи риска на съвременния живот. Те нарекоха този списък „екология на риска“ – по същество изчерпателен списък на предизвикателствата, които оформят нашата реалност.

Какво попадна в списъка?

Главните рискове на нашето време: работа, пари и… отново работа

Да забравим за крайностите. Върхът на айсберга на реалните ни рискове е скучно прагматичен. Ето петте най-често споменавани ситуации:

1. Приемане на нова работа.
2. Напускане на старата работа (без конкретни планове).
3. Инвестиране на пари.
4. Шофиране на автомобил.
5. Да станете самостоятелно заето лице / да започнете собствен бизнес.

Точно така, най-разпространените рискове, които ни държат будни през нощта, са свързани с кариерата и финансите. Това са решения, чиито последици не могат да бъдат напълно разчетени. Новата работа може да бъде нервна, а екипът – токсичен. Да бъдеш уволнен „за никъде“ – води до застой. Инвестициите – да изгорят.

На следващо място в списъка са житейските дилеми като закупуване на къща, операция, сключване на брак и решение за деца. Тоест основните ситуации, които определят траекторията на целия следващ живот. Къде са скоковете с парашут и хазартът? Те също са в списъка, но са далеч в дъното по честота на споменаване, като изостават дори от такива неща като „да казваш истината“ или „да използваш новите технологии“.

Какво изучават учените и с какво се сблъскваме ние?

Най-показателният резултат от проучването идва, когато учените сравняват списъка на „хората“ със 100 риска с набор от стандартизирани рискови поведения, които обикновено се появяват в психологическите въпросници.

Оказа се, че има огромна разлика.

Оказва се, че хората се сблъскват с рисковете от новия, основан на реалността списък средно 45 пъти годишно. А рисковете от класическия научен списък – само 26 пъти годишно.

Какво ни казва това? Науката за човешкото поведение дълго време беше доста откъсната от живота. Тя скрупульозно е изучавала готовността на човека например „да мине на червено“ или „да нарани някого с дума“, но е пропускала много по-честите и тежки дилеми, свързани с професионалното развитие или финансовата стабилност.

Променя ли една криза правилата на играта?

Проучването е проведено на няколко етапа, включително преди и по време на пандемията COVID-19. Това даде на учените уникалната възможност да проверят доколко стабилна е нашата „екология на риска“. Променя ли се пейзажът на заплахите, когато глобална криза разтърси света?

Отговорът е: почти не.

Да, по време на пандемията хората бяха малко по-склонни да споменават рисковете, свързани със здравето (например „излизане с хора“ или „излизане от къщи“). Но общата картина остава доста стабилна. Кариерните и финансовите въпроси почти не се промениха и продължиха да доминират.

Това говори за фундаменталното естество на житейските ни предизвикателства. Външните обстоятелства могат да се променят, но ключовите точки за избор – работа, семейство, пари, здраве – остават на първо място.

И така, какво е смелостта?

Тази статия предлага нов, по-трезв поглед върху човешкото поведение.

Първо, тя показва, че поемането на риск не е характеристика на „смелчаците“. То е ежедневна необходимост за всеки, който иска да се развива. Най-често срещаните рискове не са свързани с адреналина, а с израстването. Смяната на работата, започването на бизнес, създаването на семейство – всичко това са стъпки към неизвестното. Прекалената предпазливост тук води не до безопасност, а до застой.

Второ, изследванията потвърждават, че общата склонност към поемане на рискове не е измислица. Изследователите са установили, че хората, които като цяло се оценяват като по-рискови, наистина са по-склонни да правят по-рискови избори в конкретни житейски ситуации. Връзката не е абсолютна, но съществува.

И основният извод от това е много прост. Истинският риск не е еднократен акт на показна смелост. Той е поредица от ежедневни, често тихи и невидими за околните решения. Избор на несигурно бъдеще пред ясно настояще.