2024 г. може официално да отбележи началото на антропоцена – нова геоложка ера, в която доминира глобалното влияние на човешката дейност. През октомври миналата година се проведе официално гласуване, за да се определи дали въздействието на човечеството върху планетата през последните няколко десетилетия е било достатъчно значително, за да се отбележи нова ера, която да замени холоцена. Въпреки това предложението все още е спорно по отношение на истинското му определение и точното му разграничаване.
Предложен от метеоролога Пол Кръцен (Paul Crutzen) през 2000 г., антропоценът се отнася до период, белязан от съществените промени, предизвикани от човека. Тези промени биха надминали промените, настъпили през холоцена – последната междуледникова фаза, която преживяваме в момента и която е започнала преди 11 700 години. Важно е антропоценът да не се бърка с началото на въздействието на човешката дейност. Всъщност тази епоха не включва първоначалното въздействие на тази дейност – което е било регионално и се е засилвало с времето – а се определя по-скоро като глобалните последици от така нареченото „Велико ускорение“.
Великото ускорение е периодът, започващ от средата на ХХ век, белязан от настъпването на големи и бързи промени, чиито последици далеч надхвърлят тези на природните явления (с изключение на астероида, унищожил динозаврите). Работната група за антропоцена е определила набор от съответните маркери (в геоложките пластове), които съвпадат с този период. Те включват например радиоизотопи от ранните ядрени опити, въглеродни частици от изгарянето на изкопаемите горива, микропластмасата, промените в биоразнообразието, довели до изчезването на някои видове и до свръхпопулация на други (особено на опитомените видове), и т.н.
Тези показатели са изследвани в няколко ключови геоложки обекта по целия свят. През юли 2023 г. езерото Крауфорд в Канада беше избрано за референтен обект за изучаване показателите на антропоцена.
Според експертите получените данни са достатъчно убедителни, за да се счита официално, че навлизаме в нова геоложка ера. С други думи, антропоценът се е превърнал в геоложка реалност и следва официално да се разглежда като самостоятелна единица в рамките на международната геоложка времева скала.
Плутоният като ключов индикатор
Референтното място, установено от специалистите на групата, е определено с помощта на материално и времево разграничение, известно като Глобална стратотипна точка (GSSP) или Златен връх. Това е методологията, която най-често се използва за определяне на геоложките единици или епохи през последните 540 милиона години. Определянето на златния връх изисква физически маркер, видим с просто око на съответното място, и поне един съответен показател, като например специфични геохимични промени. За антропоцена като основен индикатор е избрано наличието на плутоний.
Нека напомним, че плутоният за първи път е получен през 1940 година от американския учен Глен Сиборг чрез облъчване на уран с деутерони. Практически най-значимият му изотоп е Pu-239, с период на полуразпад от 24 360 години. Pu-239 се получава в ядрените реактори от U-238 при улавянето на неутрон и се разпада чрез излъчване на алфа-частица или чрез спонтанно делене.
Седиментните слоеве, взети от езерото Крауфорд (предложено като референтна точка за GSSP), са с дебелина около петнадесет сантиметра. Калцитните слоеве, които са в основата им, датират от лятото на 1950 г. и показват бързо нарастване на съдържанието на плутоний. Този признак е съпроводен с увеличаване на въглеродните частици, както и с намаляването на полена от бряст и заместването на диатомеите с определен вид водорасли. Тези елементи показват сериозни промени в екосистемата на Земята, които се ускоряват след края на Втората световна война.
Нееднозначното предложение
Естествено изявлението на AWG групата предизвика както изненада, така и разгорещени дебати. Определянето на границите на нови геоложки ери обикновено не се оповестява публично, докато не бъде анализирано и след това гласувано от научната общност в рамките на Международния съюз на геоложките науки (IUGS).
От друга страна, някои експерти не са съгласни с определянето на антропоцена като геоложка ера и нейното начало през 50-те години на ХХ век. За да се сложи край на противоречията, бе предложено антропоценът да се разглежда по-скоро като геоложко събитие. Това би позволило да се включи много по-дълъг списък от трансформационни антропогенни практики и би било по-лесно приложимо към други научни дисциплини.
Независимо от това едно съобщение в медиите преди официалното гласуване от страна на учените би могло да насърчи приемането на антропоцена като нова геоложка ера. Членовете на организацията смятат, че това решение трябва да бъде открито, като се има предвид неговото обществено значение.
Групата представи официално предложение на Подкомисията по кватернерна стратиграфия (SQS) през октомври миналата година. Ако последната одобри предложението, то ще трябва да премине през още два кръга на гласуване, включително в IUGS, преди антропоценът да бъде официално признат за геоложка епоха, вероятно през следващата година. Но според един от членовете на групата, ако предложението бъде отхвърлено, това би означавало да се омаловажи непропорционалното въздействие на нашите дейности върху планетата през последните няколко десетилетия.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
