6 причини защо Linux няма нужда от антивирусна и от защитна стена

Linux е много по-сигурен и по-надежден от другите операционни системи. Но това не е единствената причина да не се налага използването на антивирусна програма или защитна стена при използването на Linux.

Linux не е неуязвим. Всъщност това е един от най-разпространените митове за информационната безопасност, който създава проблеми на голям брой Linux потребители. Ако сляпо вярвате в това, и спирате да следите работата на своя компютър, става твърде вероятно да бъдете хакнати.

Това че Linux има дупки в сигурността съвсем не означава, че имате нужда от антивирусна програма или защитна стена. Разбира се, винаги можете да инсталирате антивирусен софтуер и в това няма нищо лошо, но ето няколко причини, поради които това действие може да не се окаже толкова полезно, колкото си мислите.

Вредоносен софтуер за Linux почти няма

Тъй като Linux дистрибуциите са най-малко популярните операционни системи за десктоп компютри, а Linux потребителите като правило имат много добра техническа подготовка , то хакерските атаки на Linux системите са неизгодни и хакерите не виждат смисъла да проникват в тях. Другите операционни системи имат много по-опростени и по-лесни за атака уязвимости, които предоставят значително по-лесни начини за проникване и кражба на данни.

Разбира се, и за Linux има компютърни вируси, но това изобщо не е проблем и е твърде малка вероятността обикновеният потребител да се сблъска с нещо подобно. Отделянето на много време и усилия, а и пари, за атакуването на една Linux система се прави при твърде специални случаи, когато залогът е твърде голям.

В Linux инсталирането на софтуер е по-безопасно

Помислете си как инсталирате програми за Windows и Mac системите. Намирате инсталационни EXE, MSI и DMG файлове, които искат администраторски достъп, за да направят необходимите промени при инсталирането. Това е основният вектор на атаките и само една грешка може да доведе до тотално заразяване на компютъра.

При Linux се използват мениджъри на пакети, като например, APT и YUM. Докато с тяхна помощ използвате надеждни хранилища, то рискът от заразяване е на практика нулев. Разбира се, и в Linux можете да изтеглите и да инсталирате всякакви програми, както и да експериментирате с неизвестни PPA. Но вече знаете, че рискувате и навярно разбирате, че винаги можете от пробите и експериментите да се завърнете към безопасната работа с проверените от много хора хранилища.

Linux самостоятелно се защитава от вредоносните програми

Самата фундаментална структура на Linux силно затруднява получаването на root права за достъп на вредоносните програми и компютърните вируси. И дори да се заразите с троянец или вирус, на него ще му е твърде трудно да нанесе някаква вреда на операционната система. Това се дължи на строгата организация на правата на достъп на Linux потребителите. Всеки файл в Linux има три основни права за достъп:

• Какво може да направи с този файл неговия собственик
• Какво може да прави с този файл група от потребители
• Какво могат всички останали да правят с този файл

Ако чисто хипотетично вашата Linux система е заразена от вирус, то той ще бъде стартиран във вашата локална сесия, в която влизате с вашето име и парола. Тези акаунти нямат правата да променят основните компоненти и файлове на операционната система и действието на вируса ще бъде ограничено. По принцип той може да разруши някакви потребителски данни, но няма да може да се разпространява, а това силно ограничава неговите действия (разбира се, ако случайно не стартирате някоя програма с помощта на sudo).

Ефективността на вируса е твърде съмнителна

Да предположим, че един ден се появи някакъв супер компютърен вирус, който е специално създаден за Linux системите и използва невиждана и незнайна уязвимост, от която се възползва специализиран експлойт. Преди да успеете да разберете и осъзнаете какво се случва, този вредоносен софтуер поврежда вашите данни и ви кара да се замислите какво бихте направили, за да предотвратите това.

Антивирусната програма ще ви помогне ли в подобна ситуация? Определено няма да може.

Антивирусният софтуер е винаги поне с една стъпка назад от самите вируси. Антивирусната не може да ви защити от нещо, за което нейните създатели дори не подозират, че съществува. На практика вредоносната програма ще ви порази много преди антивирусната да се научи да ѝ противодейства.

А знаете ли какво най-напред сканират антивирусните програми? Сканират вредоносните програми за Windows. Някои от тях откриват инфекциите и за Linux, но в основни линии винаги следят и почистват за зарази на Windows. Идеята е да не се допуска по-нататъшното заразяване и разпространение на вирусите към компютрите на приятелите и роднините.

Интелигентното поведение пред клавиатурата най-често е съвсем достатъчно при Linux

Едни от най-известните вектори на атака при Linux са приложенията от неизвестни източници, изпълними файлове от торент  тракери, съмнителни уеб сайтове и т.н. Лесно е да се избегнат атаките от подобни места с малко по-интелигентно поведение при работата с компютъра.

Това не е всичко. Възможно е осъществяване на атаки чрез PDF файлове, остарели приложения и плъгини, твърде рядко обновявани кросплатформени приложения и други подобни. USB стиковете също може да включват вредоносен софтуер.

Идеята е, че ако избягвате потенциалните възможности за атаки, избягвате посещаването на съмнителни и тъмни места в Глобалната мрежа, внимавате при използването на чужди USB стикове, то от антивирусния софтуер особена полза няма.

Защо при Linux не е необходимо използването на защита стена

Защитната стена е просто един филтър, който определя кои мрежови пакети (тоест данни) могат да могат да влязат във вашия компютър от Интернет и кои могат да бъдат изпратени от вашия компютър към Интернет. Използва се главно за разрешаване и/или отказ на входящи връзки. Изходящите връзки рядко се филтрират.

За повечето Linux потребители защитна стена не е необходима.

Но защитна стена със сигурност ще ви е необходима, ако стартирате сървърно приложение. Това може да е уеб сървър, имейл сървър, сървър за игри и т.н. В този случай защитната стена ще ограничи входящите връзки до определени портове, като се увери, че те могат да взаимодействат само с правилното сървърно приложение.

Ако никакви сървърни приложения не се изпълняват, то защитната стена на практика нищо не върши. Ако няма работещи сървърни процеси, то вашата компютърна система не сканира входящите съединения, а това означава, че няма как някой да осъществи връзка с вашия компютър.

По принцип, Linux дистрибуциите за десктоп компютри не стартират сървърни приложения – необходимо е потребителят самостоятелно да направи това. Отново да добавим, че няма нищо лошо да бъде стартирана защитна стена при Linux десктоп компютър. Ние просто казваме, че в Linux спокойно може да се работи без антивирусна програма и защитна стена.

Няколко съвета за максимална информационна безопасност в Linux

Въпреки изброените причини, разбира се, можете да си инсталирате антивирусен софтуер и за Linux. Това е в реда на нещата – дори ако нито веднъж не сте се заразявали, все пак това не означава, че ще изгубите нещо, ако си инсталирате антивирусна. По-добре е да се презастраховате, отколкото по-късно да съжалявате, нали така? В края на краищата Linux не е чак толкова безопасен колкото мнозина си мислят.

Както почти всичкия софтуер за Linux, има редица антивирусни решения, които могат да бъдат инсталиране и тествани напълно безплатно. Това са най-различни решения: ESET NOD32 Antivirus for Linux позиционирана като най-добрата за начинаещи потребители на Linux, Bitdefender GravityZone Business Security – една от най-добрите за бизнеса, Kaspersky Endpoint Security for Linux – най-добрата за хибридна IT среда, Sophos Antivirus for Linux може би най-добрата за файлови сървъри,  Comodo Antivirus for Linux – най-добрата за домашни потребители на по-стари Linux дистрибуции още много други.