Климатичен шок: До 2050 година близо 4 милиарда души ще бъдат изправени пред екстремни горещини

Според ново проучване на Оксфордския университет до 2050 г. броят на хората, страдащи от екстремни горещини, може да се увеличи повече от два пъти и да достигне 3,8 милиарда души. Това ще се случи, ако глобалното затопляне достигне 2°C. Въпреки че тропиците и южното полукълбо ще поемат основната част от въздействието, северните региони също ще бъдат изложени на риск – тяхната инфраструктура просто не е пригодена за този климат. Това ще доведе до глобална енергийна промяна: за първи път човечеството ще се нуждае от повече енергия за охлаждане на сградите, отколкото за тяхното отопление.

Изследователите са използвали компютърни модели, за да анализират броя на дните с температури над 18 °C и да оценят как това ще се отрази на търсенето на енергия за климатизация и отопление. Резултатите показват, че до края на века глобалното търсене на климатици постепенно ще надхвърли търсенето на отопление, като разходите за отопление в Северното полукълбо ще намалеят, а търсенето на охлаждане ще нарасне в Южното полукълбо.

Ако прагът от 2°C бъде надхвърлен, броят на хората, изпитващи екстремни горещини, ще се увеличи от 1,54 млрд. през 2010 г. до 3,79 млрд. през 2050 г., което представлява 41% от населението на света.Индия, Нигерия, Индонезия, Бангладеш, Пакистан и Филипините ще бъдат най-силно засегнати, докато в Централноафриканската република, Южен Судан, Лаос и Бразилия се очаква да има най-голямо увеличение на опасните температури.

Основният извод от проучването е, че най-големите промени ще настъпят в началото на цикъла на затопляне – около границата от 1,5 °C, към която светът се приближава днес. Радхика Кхосла, един от авторите на проучването, подчертава, че надхвърлянето на 1,5°C ще има безпрецедентни последици за образованието, здравеопазването, миграцията и селското стопанство. Устойчивото развитие с нулеви емисии остава единственият начин за смекчаване на последиците от екстремните горещини, каза тя.

Дори сравнително богатите северни страни ще бъдат изправени пред предизвикателства. Сградите и инфраструктурата, пригодени за студен климат, не са подготвени за екстремни горещини. Така например още през 2023 г. националната мрежа на Обединеното кралство беше принудена да пусне два въглищни енергоблока, за да посрещне повишеното търсене на климатизация на въздуха по време на горещите вълни.

Авторите на проучването предупреждават, че нито един регион в света няма да може да избегне последиците от глобалното затопляне. Ако не се предприемат спешни действия за намаляване на емисиите от нефт, газ и въглища, до средата на века милиарди хора ще бъдат подложени на екстремни горещини, което ще натовари здравните системи, енергийните доставки и икономиките по света.