Google представи ИИ-търсачка за научни дейности, но подходът ѝ за класирането повдига въпроси

Google стартира тестване на нова услуга за търсене, която е задвижвана от изкуствен интелект, като част от проекта Scholar Labs. Тя е предназначена да помогне на учените да откриват отговорите на подробните изследователски въпроси. Някои членове на научната общност обаче поставиха под въпрос критериите за определяне на качеството на научните изследвания, отбелязва The Verge.

Не е ясно доколко учените ще се доверят на услуга, която използва връзки между ключови думи, а не традиционни методи за оценка на популярността на изследванията, за да класира резултатите от търсенето. Научното търсене няма филтри за общоприетите критерии, които обикновено се използват за разграничаване на „добри“ от „не толкова добри“ изследвания. Най-често срещаният показател в научната общност е броят на цитатите, които едно изследване е получило в други статии след публикуването му – това до голяма степен отразява популярността на статията. Съществува и връзка, чувствителна към времето: наскоро публикувано изследване може изобщо да не получи цитати или да натрупа стотици цитати за няколко месеца, докато изследвания, датиращи от 90-те години на миналия век, могат да бъдат цитирани няколко хиляди пъти.

Друг традиционен показател е импакт-факторът. Списанията, които публикуват широко цитирани изследвания, имат по-висок импакт-фактор, което означава, че такива материали се считат за по-строги или значими за научната общност. Например, списание Applied Sciences има импакт-фактор от 2,5, докато Nature има импакт фактор от 48,5. Оригиналната версия на научната търсачка на Google, тази без изкуствен интелект, има опция за класиране на резултатите по „уместност“, която показва броя на цитатите за всеки резултат.

Целта на актуализирания алгоритъм е да намери „най-полезните статии за изследователско търсене“ — заяви Google. Услугата вече ги класира въз основа на принцип, който, според компанията, се използва от самите учени – като се вземат предвид „пълният текст на всеки документ, мястото на публикуване, авторът, както и честотата и давността на цитатите в друга научна литература“. Няма обаче да има изолирано класиране, основано на броя цитати, които дадена статия получава, или импакт-фактора на публикацията.

„Факторът на въздействие и броят на цитатите варират в зависимост от областта на изследване на статиите и за повечето потребители може да е трудно да отгатнат подходящите стойности за конкретни изследователски въпроси. <..> Разчитането единствено на фактора на въздействие или броя на цитатите често може да пропусне ключови статии, особено материалите в интердисциплинарните или сродни области или списания, както и наскоро публикувани статии“ — подчертава Google. Можете да търсите „скорошни“ статии и пълният текст на статиите се използва при генериране на резултати от търсенето. Компанията описа тази услуга като „нова посока за нас“ и Google планира да вземе предвид обратната връзка от потребителите, когато я развива по-нататък.