5G не винаги осигурява по-добра и по-бърза свързаност от 4G, според обширно проучване

Обширно проучване на IMDEA Networks за качеството на 5G свързаността в редица метрополни райони в Европа и Северна Америка установи, че преходът към мрежи от пето поколение (5G) не винаги осигурява по-бърза свързаност от 4G. В зависимост от оператора, честотите и местоположението на потребителя, качеството на връзката, скоростта и латентността могат да варират в толкова широки граници, че новият стандарт не гарантира подобрена услуга.

Технологията 5G е част от нашия живот и реалностите на мобилния пазар от няколко години насам, а индустрията вече се подготвя за въвеждането на нейния наследник – 6G. Но може ли да се каже, че 5G е напълно внедрена?

На този въпрос се опита да отговори международен екип, ръководен от Североизточния университет, с участието на IMDEA Networks, ТУ Берлин, Университета в Порто, Университета в Осло, Politecnico di Torino, Техническия университет на Дания и Hewlett Packard Labs. В продължение на една година те измерваха производителността на мрежите в няколко града в Европа и Северна Америка. Заключението: 5G стандартът се използва широко в големите градове, но предимствата му не винаги осигуряват по-високи скорости от 4G.

„Събрахме надеждни и публично достъпни данни в осем града (Берлин, Торино, Осло, Порто, Мадрид, Ванкувър, Бостън и района на залива на Сан Франциско) и открихме поразителни разлики в зависимост от региона и оператора: някои мрежи осигуряват отлични скорости на 5G uplink, докато в други мрежи скоростта е малко променена в сравнение с LTE. Разгръщането на 5G мрежите в големите градове се стабилизира, но тази стабилност все още не е довела до трайно намаляване на латентността в сравнение с 4G/LTE. Реалността е по-разнообразна, отколкото предполага маркетингът.“

заключават изследователите

Изследването съчетава мащабно проучване сред доброволци с измервания на използването на милиметрови вълни, за да предостави както общи, така и подробни резултати. Получената картина е разнородна: на много места 5G не осигурява ясно предимство по отношение на латентността пред LTE. Разликите са свързани не толкова с 5G технологията, а по-скоро с решенията на операторите, като например избора на честотна лента, гъстотата на разгръщане и използването на облачна и периферна инфраструктура.

Въз основа на проучването се стига до заключението какво означава подобно разминаване в очакванията за потребителите, създателите на политики и операторите:

„За много потребители и реални приложения преминаването към 5G не гарантира автоматично по-ниска латентност или по-бързо време за реакция. Някои 5G мрежи имат по-ниска латентност, но други могат да имат същата или дори по-висока латентност от LTE, в зависимост от оператора и местоположението. Ето защо решенията за чувствителни към латентността услуги трябва да се основават на измервания в реалния свят, а не само на избора на следващото поколение технология.“

От извършената работа се вижда, че неизбежно съществуват рискове, свързани с преждевременното преминаване към 6G. Съществува риск от пропилени инвестиции и несбъднати обществени очаквания; неправилно разпределение на ресурсите в полза на промотирани функции, вместо да се решават оперативни проблеми (пропуски в покритието, фрагментация на спектъра) и потенциални политически и пазарни решения, основани на оптимистични обещания, а не на реалността. Това би могло да подкопае доверието, ако бъдещите поколения (6G) се популяризират преждевременно.

Решението, както подчертават авторите, се крие в широкомащабните проспективни измервания. Необходимо е да се обърне внимание на реалния опит на потребителите и да се решат оперативните и внедрителските проблеми, преди да се премине към следващото поколение. Политиката и инвестициите в 6G трябва да се основават на прозрачни и повторяеми резултати.

Зрелостта на 5G мрежите в горепосочените региони е условна: разгръщане – да, устойчива висока производителност – все още не, заключават изследователите.