На 16-ти юли 1945 г. на изпитателен полигон в пустинята Ню Мексико американските военни и учени провеждат теста „Тринити“, който е първата успешна експлозия на атомно устройство в световната история. Осем десетилетия по-късно останките от този взрив все още носят открития: международен екип от геолози, ръководен от Лука Бинди от Университета във Флоренция, е открил в пробите от червен тринит непознат досега на науката кристал. Откритията са публикувани на 11-ти май 2026 г. в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Откритието разширява разбирането за химичните процеси, протичащи в екстремни условия на свръхвисоки температури и налягания.
Анализът показва, че в медните фенокристи на тринита се е образувал клатрат от тип I на базата на калций, мед и силиций. Клатратите са обемни решетъчни структури. В този случай силициевите атоми са образували 12- и 14-стенни клетки, които, подобно на клетките, са задържали вътре атоми на калций, мед и желязо. Това е първият документиран случай, когато такова съединение е регистрирано сред продуктите от ядрена детонация.
Кристалът е резултат от физични фактори, които не могат да се възпроизведат в лабораторни условия. Детонацията на плутониев заряд с мощност около 21 килотона води до мигновеното изпаряване на 30-метровата тестова кула, медните кабели, инструментите и пясъка. В най-горещата точка на събитието температурите се покачват над 1500 °C. Огромното налягане достигна 5-8 GPa – около 50-80 хиляди пъти по-силно от земната атмосфера и сравнимо с условията, при които се раждат диамантите във вътрешността на планетата. Рязкото нагряване е последвано от бързо охлаждане, което фиксира атомите.

През 2021 г. същата група изследователи откриха квазикристал в подобни проби от тестовия полигон Аламогордо в Ню Мексико. Компютърното моделиране показва, че двете структури са се образували паралелно. Образуването на конкретния кристал зависи от локалната концентрация на мед в разтопената маса.
Изследването на структури, формиращи се далеч от термодинамичното равновесие, има практическо приложение. В ядрената криминалистика данните за такива минерали служат като маркери за анализ на местата на неразрешени оръжейни опити. В материалознанието клатратите се използват като резервоари за съхранение на йони при разработването на нови поколения батерии, както и при създаването на компоненти на квантови системи.
Като водещо българско технологично издание, екипът на Kaldata следи с изключителен интерес фундаменталните пробиви, които пренаписват познатите ни физични закони. Този случай отваря изцяло нова страница в изследването на изкуствено синтезираните материали и сигурността в глобален мащаб.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!