95% от компаниите, които са инвестирали в изкуствен интелект, са „изпаднали в затруднено положение“ – проучване

Американските корпорации са инвестирали 30-40 милиарда долара във внедряването на невронни мрежи в своите бизнес процеси, според доклад на изследователската група MIT. Само 5% от тях обаче са успели да извлекат някаква икономическа полза от тези инвестиции.

Ситуацията е мрачна: в седем от девет ключови индустрии в САЩ — от фармацевтиката и търговията на дребно до финансите — задвижваната от изкуствен интелект оптимизация на работния процес не е дала забележими резултати, казват изследователите.

Един от проблемите е трудността при допълнителното обучение на готовите ИИ-инструменти за отделните бизнес-задачи. ChatGPT е чудесен за лична употреба, но в корпоративна среда неговата гъвкавост се превръща в слабост: бизнесите се нуждаят от дълбоко интегрирани инструменти, а не от „повърхностни асистенти“.

Данните от MIT също показват несъответствие в разпределението на ресурсите. Повече от половината от бюджетите на корпорациите за изкуствен интелект се изразходват за маркетинг и продажби, въпреки че най-голямата възвръщаемост на инвестициите идва от автоматизацията на бек-офиса: намаляване на разходите за аутсорсинг и агенции.

IBM също стига до подобни заключения. В проучване сред 2000 ръководители, анализаторите установяват, че 64% от тях са внедрили невронни мрежи не заради реални бизнес нужди, а по-скоро от страх да не „пропуснат момента“ и да не изостанат от конкурентите.

Изкуственият интелект (ИИ) се налага най-бързо в дигиталните развлечения: според Google, близо 90% от гейм разработчиците използват ИИ в работата си. Освен това, 97% смятат, че генеративните технологии променят самата природа на създаването на игри.