Публикуваният в научното списание Energies нов анализ, направен от екип ирландски и американски учени, включително и изследователи от CERES (Center for Environmental Research & Earth Sciences), повдига съвсем неочаквани и тревожни въпроси за реализуемостта на прехода към възобновяеми източници на енергия, както и за тяхното влияние на околната среда. Опасенията от необратими промени на климата доведоха до огромни инвестиции в програмата за използване на ‘зелена енергия’, които имат за цел намаляване на изхвърлянето на парникови газове в атмосферата и намаляване на влиянието на изкопаемите горива върху околната среда. През 2011-2018 години светът даде 3,66 трилиона долара за проекти свързани с промените на климат. Около 50% от тази сума бяха дадени за получаване на енергия от слънцето и вятъра и само 5% за адаптация към въздействието на природните бедствия.

Неочакваното влияние върху околната среда
Учените заявиха че понякога възобновяемите източници на енергия дават своя принос в задълбочаване на проблемите, които би трябвало да решават. Така например, проведената серия от международни изследвания показват, че вятърните и слънчевите електроцентрали предизвикват локални промени на климата. Вятърните паркове повишават температурата на почвата под тях, а това затопляне принуждава почвените микроби да отделят повече въглероден диоксид. Тоест, иронията е в това, че енергията на вятъра наистина частично намалява въглеродните емисии на човечеството, но в същото време увеличава тези емисии отделяни от природните източници.

Технологиите на зелената енергетика изискват десетократно повишаване добива на минерални ресурси в сравнение с електричеството, което се получава при изгарянето на изкопаемите видове горива. CERES са пресметнали, че за смяната на само 50 милиона от приблизително 1,3-те милиарда леки автомобили от целия свят с електрически транспорт, ще трябва почти да се удвои ежегодния добив на кобалт, неодим и литий, както и да се използва повече от половината от ежегодно получавания мед. Но този проблем вече почти изцяло се решава чрез новите акумулаторни блокове за електромобилите, в които няма кобалт.
Освен това, слънчевите и вятърните паркове изискват 100 пъти повече площ в сравнение с площта за електричеството, което се получава от изкопаеми видове горива. А тези големи заети площи могат да имат разрушително влияние върху биологичното разнообразие. И още, увеличаването на посевите с палмово масло вече допринесе до унищожаването на редица дъждовни гори и други естествени среди.
Финансовите последици
Повече от половината (55%) от световните разходи за климат през 2011-2018 години са дадени за слънчева и вятърна енергетика. Това са общо около 2 трилиона долара. Въпреки това, през 2018 година вятърната и слънчевата енергетика произвеждаше само 3% от необходимата на човечеството енергия. В същото време изкопаемите горива като нефт, въглища и газ произвеждаха 85% от тази енергия.
Водещият автор на този анализ Колин Охаисеадх заяви:
‘ Светът изхарчи над 2 трилиона долара, за да увеличи дела на генерираната от слънцето и вятъра енергия от половин процент на три процента и за постигането на тази цел бяха необходими 8 години. Колко ще ни струва за да може този дял да стигне до 100? И колко време ще ни отнеме това?’.

Страдат най-бедните
Изследванията, проведени от учените на Европа, САЩ и Китай показват че въглеродният данък е най-голямо бреме най-вече за най-бедните домакинства и жители на селските жители.
Въпреки че основният мотив за внедряване на нови проекти за зелена енергия станаха опасенията от климатични промени, едва 5% от разходите за климат са свързани с адаптация към климатичните промени и явления. В тази сфера са помощите за развиващите се страни и подобреното реагиране към екстремални климатични явления каквито са например ураганите. Но необходимостта от изграждането на инфраструктура за адаптация към новите климатични условия и за изграждането на системи за бързо реагиране може да влезе в конфликт с необходимостта от понижаване на изхвърляните парникови газове, защото в общия случай изкопаемите горива са най-достъпния източник на евтина енергия за развитие на тези проекти.
Този анализ, публикуван в специалното издание на списание Energies от 16-ти септември, се състои от 39 страници с 14 цветни изображения и две таблици. В него най-подробно се разглеждат разходите, които трябва да се направят, за да се избегнат опасните климатични промени. Обмислени са всички плюсове и минуси на най-различните варианти на решение на проблема с климата – вятърна енергетика, слънчева енергетика, хидроенергетика, ядрена енергетика, изкопаеми горива, биоенергетика и геотермална енергия. За съставянето на този анализ са прегледани стотици научни статии от най-различни области – машиностроене, защита на околната среда, енергетика и климатична политика. Окончателният отчет има препратки към 255 изследователски статии във всички тези области и завършва с таблица с плюсовете и минусите на всички технологии за получаване на енергия.
Наистина, за борба с климатичните промени е необходимо мащабно финансиране и изграждане на подходяща инфраструктура, която обаче от своя страна също е донякъде вредна. Учените се опитват да намерят най-правилното решение, което не изисква токова много пари и нанася възможно най-малко вреда на околната среда и на климата, и в крайна сметка на здравето на всички нас.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!