ChatGPT прогнозира срив на пазара на труда и Сенатът му повярва. Правителството плаши с уволнения на милиони

Трябва ли да се доверяваме на AI оракули в политическите дела? САЩ търсят отговор.

В САЩ избухна полемика по повод на високопоставен сенатски доклад за бъдещето на труда. В документа, изготвен от Комисията по здравеопазване, образование, труд и пенсии под ръководството на сенатор Бърни Сандърс, се твърди, че изкуственият интелект и автоматизацията могат да изместят 97 милиона американци от работните им места през следващото десетилетие. Източникът на тези данни обаче бе изненадващ – цифрите не са от правителствени или икономически проучвания, а от ChatGPT.

Авторите на доклада твърдят, че са събрали икономически статистически данни и официални описания на професиите, след което са поискали от езиковия модел да определи кои професии са най-застрашени от заместване от алгоритмите. Резултатът е набор от прогнози, които експертите вече нарекоха фантастични: според доклада изкуственият интелект може да замени 89% от работниците в заведенията за бързо хранене, 83% от операторите за обслужване на клиенти, 81% от товарачите и склададжиите, 80% от секретарките, 76% от счетоводителите и одиторите, както и две трети от офис служителите и асистентите.

Сандърс, който отдавна се противопоставя на влиянието на големите корпорации, използва резултатите от документа, за да привлече отново вниманието към неравенството. Той нарече работата на изкуствения интелект „изкуствен труд“, с който според него милиардери като Илън Мъск, Лари Елисън, Джеф Безос и Марк Зукърбърг се опитват да заменят истинските хора. В обръщението си сенаторът предложи цял пакет от инициативи: данък върху роботите, преминаване към 32-часова работна седмица, без да се намаляват заплатите, участие на служителите в управителните съвети, разпределяне на част от печалбата между персонала, както и забрана за унищожаване на синдикатите и забрана за обратно изкупуване на собствените акции на компаниите.

Достоверността на доклада обаче е под сериозно съмнение. Дори при бързото развитие на машинното обучение, AI все още не е способен да приготвя храна или да извършва физическа работа в складовете. Експертите отбелязват, че финансовите регулатори едва ли ще одобрят счетоводството, изцяло поверено на изкуствен интелект. Роботите наистина се използват в логистиката – например Amazon активно ги използва за сортиране и преместване на стоки – но те все още не притежават гъвкавостта и бързината на човешкия труд.

Въпреки това Сандърс не се отказва от своите прогнози. В неотдавнашна рубрика във Fox News той припомни, че Илън Мъск е говорил публично за плановете на Tesla да произвежда милиони хуманоидни роботи. Ако тези планове се осъществят, смята сенаторът, милиони работни места във фабриките, ресторантите и логистичните центрове могат да изчезнат.

Междувременно академичните изследвания не потвърждават широко разпространените ефекти от автоматизацията. Изследователи от Йейлския университет посочват в неотдавнашен доклад, че все още няма убедителни доказателства за забележима промяна на пазара на труда вследствие на изкуствения интелект. Отделни компании, като Salesforce или Fiverr, наистина приписват съкращенията на персонала на преминаването към „модел, базиран на AI“, но подобни случаи са изолирани и често са по-скоро удобно извинение за намаляване на разходите.

Критиците на сенатския документ отбелязват, че той смесва реалните икономически проблеми с обичайните политически тези на Сандърс, които не са пряко свързани с технологиите. Идеята за забрана на обратното изкупуване на акции, например, е логична – тази практика, която е била разрешена едва през 80-те години на миналия век, всъщност насърчава компаниите да насочват средства за поддържане на цените на акциите, вместо да инвестират в растеж. Големи корпорации, сред които Intel и Boeing, похарчиха милиарди за обратно изкупуване на акции, а след това поискаха държавни субсидии по време на криза. Но свързването на този въпрос със заплахата от автоматизация е пресилено.

Икономистите смятат, че ако властите наистина искат да се подготвят за технологичните промени, са необходими конкретни мерки: програми за преквалификация, актуализирани трудови стандарти, регулиране използването на данните и прозрачни правила за въвеждане на изкуствения интелект в производствените процеси. Вместо това докладът HELP изглежда като сбор от стари политически инициативи под нов цифров претекст. Истинската заплаха днес не е, че машините масово ще изместят хората, а че технологиите се внедряват хаотично, без ясни правила и обществен контрол.