CheekAge: когато ДНК от бузите прогнозира бъдещето

Учените се научиха да прогнозират смъртта въз основа на епигенетичните данни.

Изследователи от САЩ разработиха новия метод CheekAge, който използва метилирането в клетките на лигавицата на бузите, за да оцени риска от смъртен изход.

В своето откритие екипът демонстрира, че CheekAge може надеждно да оценява риска от смъртност дори когато за анализ се използват епигенетични данни от различни тъкани.

Епигенетичните маркери са химически промени в ДНК, които не променят генетичния код, но могат да повлияят на работата на гените. Метилирането е една от тези промени, която често се свързва със стареенето. Учените използват тези модели, за да създадат „възрастови часовници“, които оценяват биологичната възраст и скоростта на стареене.

В неотдавнашно проучване методът CheekAge е приложен за оценка на смъртността сред 1513 души, родени през 1921 г. и 1936 г., чиито данни са събрани в рамките на програмата Lothian Birth Cohorts на Единбургския университет.

Инструментът е създаден чрез анализ на нивата на метилиране в 200 000 ДНК участъка и съпоставянето им с показатели за здравето и начина на живот.

CheekAge показа силна връзка с риска от смъртност и превъзхожда съществуващите епигенетични часовници, базирани на кръвни тестове. Според проучването всяко стандартизирано увеличение на стойностите на CheekAge увеличава риска от смъртност с цели 21%.

Изследователите идентифицираха и ключовите гени на болестите, свързани с възрастта, включително PDZRN4, който може да потиска туморите, и ALPK2, участващ в сърдечносъдовото здраве. Тези гени са свързани и с рака, остеопорозата, възпалението и метаболитния синдром.

Научната работа е публикувана в Frontiers in Aging.