Microsoft се е научила да записва до 1,5TB данни в квадрати от стъкло за „вечни времена“

През следващата година ще се навършат 10 години, откакто Microsoft обяви разработването на технологията Project Silica за запис на информация върху стъкло за дългосрочно съхранение. Проектът предвиждаше пасивна и екологично стабилна система за архивиране на информация за поне 10 000 години. Преди това компанията говореше за запис на данни върху сравнително скъпото кварцово стъкло. Сега обаче тя съобщава за пробив – данните вече могат да се записват върху термоустойчиво боросиликатно стъкло.

В допълнение към преминаването към носители от боросиликатно стъкло (каквото има във вратите на фурните и съдовете във всеки дом), Microsoft Research е подобрила технологията на Silica и в редица други направления, което може да я направи по-евтина и по-достъпна. И макар че за запис на данни в стъкло продължава да се използва много скъп фемтосекунден лазер (как иначе може да се постигне висока пространствена разделителна способност?), броят на светлинните импулси, необходими за запис на всеки воксел (пространствен „бит“ от данни) е драстично намален.

Например, докато преди за формирането на променената структура (която представлява вокселът) в стъклото са били необходими четири или повече лазерни импулса, сега са достатъчни два или дори един импулс. Докато оригиналната технология Silica се използваше за създаване на воксел, който променя поляризацията на светлината, новата технология включва разделяне на всеки импулс на два, единият от които създава основните промени в стъклото за формиране на воксела, докато вторият променя поляризационните свойства на друг воксел, създаден преди това като базов воксел. Компанията нарича това псевдо-единен импулс.

Най-важното за ускоряването на работата със стъклени носители е създаването на нов метод за паралелно записване на множество воксели, дори съседни един на друг, което изисква разработването на технология за оценка на температурните характеристики на стъклото в реално време.

Microsoft също така успя да опрости системата за четене на воксели, като намали броя на камерите от три или четири на една. И накрая, алгоритмите за коригиране на грешките бяха подобрени с помощта на технология за изкуствен интелект.

Днес капацитетът на стъклените носители с размери 120 × 120 × 2 mm достига 4,8TB върху кварцово стъкло (плътност 1,59 Gbit/mm3, 301 слоя) и около 2TB върху „порцеланово“ стъкло (258 слоя). На заглавното изображение по-горе е показана плоча с копие на Microsoft Flight Simulator.

Скоростта на запис се е увеличила, въпреки че все още отстъпва на съвременните дискове, но издръжливостта е потвърдена чрез тестове за ускорено стареене – данните се запазват за поне 10 000 години дори при повишени температури. Скорости на запис до 25,6 Mbps в кварц и 65,9 Mbps в стъкло. Компанията ще продължи да усъвършенства технологията, като възнамерява да започне поне с внедряването ѝ за съхранение в облака.