Scientific American: „Невронните интерфейси лишават хората от ментален личен живот“

Невронните интерфейси и новите усъвършенствани системи за невронна визуализация вече дават възможност на учените да разшифроват сигналите на нервната система и дори да ги управляват.

Въпреки че тези експерименти имат огромно значение за науката, те предизвикват етични, юридически и социални въпроси. За опасността от хакване на мозъка в Scientific American разсъждава експертът по биоетика Марчело Йенка.

Мозъкът на човека все още не е изцяло изучен, но съвременните изследвания помагат да се разберат механизмите на неговата работа. А експериментите с невроинтерфейси помагат на хората с ограничени възможности поне частично да да възстановят някои изгубени функции. Провеждат се и експерименти с невронна гривна за терапевтични цели, а в близко бъдеще – за пряко взаимодействие на човека с компютъра.

Според Марчело Йенка, опасността в тази насока идва предимно от това, че много невронни технологии преминават от медицинската сфера в комерсиалната. Вече има прецеденти, когато медицинската визуализация е използвана в съда. През 2008 година индийка бе осъдена на доживотен затвор, понеже сканирането на нейния мозък показа „емпирично познание’ за убийство.

Анализът на активността на мозъка в съвсем близко бъдеще може да стане аналогът на детектора на лъжата. В този контекст, новите невроинтерфейси изглеждат плашещи.

Невротехнологиите вече се използват и от военните. С тяхна помощ се повишават съсредоточеността и скоростта на реакациите на войниците. В същото време DARPA редовно провежда конкурси за създаването на най-ефективния невроинтерфейс.

Йенка подчертава, че технологиите за „хакване на мозъка“ вече могат да се приемат като част от новия цифров свят, в който нашето лично пространство постепенно намалява. Но менталният личен живот или с други думи, мислите на хората, винаги са били неотменимо право на човека. Новите технологии могат да доведат до преосмисляне на базовите права на човека. Юристите вече говорят за понятието „когнитивна свобода“. Хората трябва да имат право на ментален личен живот, който защитава човека от проникването на външна страна в мисловните процеси и от произволно събиране на данни чрез тези методи. Изтичането на данни на невронно ниво ще доведе до неизмеримо повече вреда от изтичането на информация от компютърните бази данни.

Методите за анализ на мозъчната дейност могат да бъдат използвани както от съдилищата, така и от маркетинговите компании. А ако към тези методи се добавят и възможностите на ИИ, опасенията на Илън Мъск относно изкуствения интелект изглеждат съвсем основателни.