Telnet като машина на времето: как старият протокол съживява мъртвия интернет

Какъв би могъл да бъде интернет без боклук и алгоритми?

За много хора съвременният интернет отдавна е престанал да бъде пространство на свобода и вдъхновение. Търсачките все повече приличат на сметище, затрупано с един и същи тип съдържание, генерирано от изкуствен интелект, а социалните мрежи сякаш са умишлено създадени, за да разбият възприятието и да ви пристрастят към безкрайните емисии и алгоритмичното внимание. Технологичните корпорации, от своя страна, уверяват, че подобна реалност е неизбежна – и дори полезна.

Но на фона на тези тенденции се появяват проекти, които съзнателно се противопоставят на дигиталния конвейер. Един такъв пример е New Session, онлайн литературно списание, което може да бъде посетено чрез най-стария интернет протокол – Telnet. Въпреки възрастта на технологията, изданието неслучайно съществува в този формат: то има за цел да ни напомни, че интернет може да бъде различен – по-честен, по-бавен и свободен от агресивна комерсиализация.

Както всяко литературно списание, New Session събира стихотворения, есета и други текстове от потребителите. Но философията, която стои зад проекта, е коренно различна от обичайните стандарти. Списанието подчертава, че всички ние трябва да се адаптираме към новите условия – от политическите промени до климатичните заплахи и безкрайните пандемии. Но адаптацията се отнася както до читателите, така и до самите текстове: всяко произведение в списанието се променя, когато бъде преоткрито.

New Session е достъпен чрез уеб клиента Telnet директно от вашия браузър или, за тези, които ценят автентичността, чрез командния ред. Именно този стар протокол прави всеки текст жив и подвижен. Някои произведения се променят на всеки няколко минути, други се променят всеки път, когато някой ги прочете. Някои текстове реагират на времето, времето на деня или броя на прочитанията, превръщайки процеса на опознаване на материалите в своеобразен дигитален аквариум, в който всяка актуализация се наблюдава с любопитство.

Така например едно от произведенията се променя при всяко отваряне в зависимост от актуалното метеорологично време. Друг текст пък постепенно се разгръща, докато читателят натиска клавишите, като новите фрагменти се появяват чрез въвеждане на букви, които вече се намират в текста. Процесът напомня на интерактивен пъзел, но без награди – а с неочаквани литературни открития.

Идеята за проекта хрумва през 2021 г. на основателката на New Session Кара Естен Хъртъл, художничка и програмистка от Сан Франциско. Всичко започнало, когато имала натрупани много стари компютри и се чудела какво може да направи, за да им вдъхне нов живот. Идеята не била просто да пусне нещо „от миналото“, а да създаде цифров пазар, достъпен на абсолютно всяко устройство – от изхвърлен лаптоп от 1991 г. до съвременен компютър.

Telnet, протоколът, избран за New Session, се появява още в края на 60-те години на миналия век като част от ARPAnet, предшественика на съвременния интернет, първоначално разработен за военни цели. По-късно протоколът става един от първите мрежови стандарти и се използва от ентусиасти и програмисти и до днес. Хъртъл подчертава, че завръщането към Telnet не е носталгия заради самата носталгия. Този подход е начин да се забави темпото и да се изостави познатият цифров наркотик на безкрайното потребление.

За разлика от повечето съвременни онлайн места, New Session не засмуква потребителите с натрапчиви известия или алгоритми, които адаптират съдържанието към човешкото поведение. Тук няма значение колко време ще прекарате в четене. Както казва Хъртъл, той цели хората да се връщат в списанието не заради точките или лентите, както е в Duolingo, а заради самите истории – така, както хората се връщат към една книга и я препрочитат, за да открият нови неща.

Хъртъл признава, че се изкушава да романтизира старите технологии, но това е опасно и бързо се превръща в консервативна изолираност. Вместо това създателите на New Session предлагат да се направи смислен избор за това какво от миналото си струва да се запази и какво може да се рециклира, за да се разбере защо съвременният интернет е разбит – и как може да се промени.

Подобни проекти стават особено актуални на фона на нарастващото недоволство от това, в което се е превърнала глобалната мрежа. Все повече хора поглеждат назад – не за да съжаляват за изгубеното, а за да почерпят идеи от миналото, които могат да вдъхновят едно коренно различно бъдеще на глобалния интернет. Напомняйки ни, че уеб пространството не е нещо неизменно или предопределено. Това е пространство, което създаваме ние самите – и което можем да създадем по различен начин.