Winamp – плеърът, който изглежда изгубихме

Навярно мнозина помнят Winamp, който навремето можеше да се види на почти всеки компютър. Съвсем лесното използване, наличието на плъгини, включително и графични, качеството на възпроизвеждания звук – всичко това направи Winamp един от най-популярните плеъри, ако не и най-популярния.

Историята на Winamp започна през 1997 година, когато Джъстин Франкел представи алфа версията на своя проект – WinAMP 0.20a. Но само 18 месеца след излизането на програмата, тя бе изтеглена от 15 милиона души, което за това време бе наистина много и бе страхотен успех.

Новият MP3 плеър реши основния проблем, който безпокоеше потребителите в края на 90-те години – подреждането и каталогизирането на MP3 музикалните колекции и съставянето и слушането на плейлисти. По това време имаше и други подобни програми, като например WinPlay3, но те предлагаха минимални възможности.

Франкел реши да създаде свой плеър, понеже „винаги пиша софтуер, който бих искал да използвам и аз“. В средата на 90-те години нито един от плеърите не можеше да създава нормални плейлисти, да има теми по избор и да демонстрира красиви визуални ефекти. Програмите, които можеха да правят нещо подобно, бяха огромни. Минимализмът и днес е характерна черта на WinAMP – инсталационната програма за Mac и досега не превишава 4 MB.

Windows Advanced Multimedia Products или WinAMP бе представен на света през месец април 1997 година. Това бе безплатна програма. Малко по-късно бе избран интересен бизнес модел, подобен на shareware. Цената на продукта бе определена на $10, но който не желае да плаща, също получава достъп до абсолютно всички функции и възможности на плеъра. Най-интересното е, че въпреки че не се налагаше, хората плащаха, при това добре. А когато WinAMP стана популярен, той започна да носи на своя създател по $100 000 всяка седмица. Чековете се изпращаха по пощата.

Разработката на плеъра бе продължена от компанията Nullsoft с логотип лама. Това бяха само няколко души, но ентусиасти, които за кратък период от време усъвършенстваха плеъра и той стана още по-добър и с още малко по-качествен звук.

През 1999 година и компанията, и плеърът бяха закупени от AOL, която заплати за този актив немалките $100 милиона. Франкел премина на работа в AOL, при това като много богат човек и това на възраст едва 20 години. Nullsoft имаше предложения и от други компании, но разработчиците упорито се съпротивляваха на корпорациите. Но при сума $100 милиона да се съпротивляваш става твърде трудно и Nullsoft и Winamp бяха продадени.

Всички запознати със сделката, очакваха от Nullsoft в екипа на AOL твърде много, понеже през 90-те години America OnLine бе твърде силен играч на IT пазара. Очакваше се, че компанията ще може да направи нещо значително и в музикалната сфера. WinAMP бе на върха на популярността си и носеше стабилна печалба. Плеърът имаше 60 милиона потребителя, като повечето от тях плащаха.

За съжаление, съвместната работа на Nullsoft и AOL не се оказа плодотворна. Франкел искаше да усъвършенства програмата и да предложи още по-качествен звук и нови възможности. Но корпорацията бе на друго мнение – за нея главното е печалбата. Нищо лошо няма в правенето на бизнес, но проектът се бюрократизира, възникнаха административни проблеми и активното развитие на WinAMP се прекрати.

Всъщност работата на Франкел като специалист на AOL не бе лоша. Но с течение на времето Nullsoft бе преобразуван в корпоративен отдел със свои задачи. А екипът на Nullsoft не искаше това. Франкел и тук прояви способностите си. „За да свърши нещо полезно“, ръководителят на Nullsoft създаде Gnutella – децентрализирана система без главен сървър и възможност за самостоятелна работа. Франкел представи своето творение в началото на 2000 година и каза, че „AOL все пак може да прави хубави неща“. Това бе съвсем вярно, но вътрешните корпоративни проблеми не даваха възможност за активното развитие на този продукт.

По това време отношението на хората към AOL се влоши. В продължение на много години тази корпорация водеше твърде агресивна маркетингова кампания и натрупа негативно отношение към себе си. Същият метод бе приложен към WinAMP – при инсталирането на плеъра хората започнаха да получават предложения да инсталират още нещо и това силно повлия на популярността на WinAMP.

AOL нямаше стратегия за развитието на своя музикален отдел. Корпорацията имаше всички възможности – великолепни специалисти, гениален ръководител, финанси, и може да стане нещо като Pandora или Spotify. Но бюрокрацията надделя и нищо не се получи.

А през 2001 година Стив Джобс представи iPod. Дотогава имаше и други хардуерни плеъри, но те бяха големи и неудобни. Джобс демострира своя гений в едно съвсем малко и удобно устройство за възпроизвеждане на качествена цифрова музика и към 2003 година Apple се похвали с един милион продадени iPod и представи на света iTunes Music Store. По този начин много гикове и просто любители на музиката избраха Apple и забравиха за Winamp и AOL.

В крайна сметка, през 2004 година специалистите на Nullsoft, създали тази компания, решиха да я напуснат и да се заемат с нещо друго. Но дори и през 2009 година плеърът имаше верни фенове, при това немалко. Цели 70 милиона души продължиха да използват WinAMP и да слушат музика с негова помощ, както и да се наслаждават на интересните визуални ефекти, понеже тогава имаше много плъгини. През 2004 година, малко преди да бъде уволнен Франкел писа: „За мен програмирането е начин да изразявам себе си, а компанията контролира моите най-ефективни методи. Това е неприемливо за мен и за моята индивидуалност. Ето защо трябва да напусна“.

Новата история на WinAMP

След напускането на основателя на Nullsoft, AOL почти престана да се занимава с плеъра. Програмата се обновяваше и броят потребители дори се увеличи до 90 милиона. Но нямаше стратегия за развитие и WinAMP започна да замира.

Малко по-късно AOL внезапно се усети, че WinAMP има не само англоезични потребители, но и представители на много други езикови групи. Решено бе да се осъществява техническа поддръжка за потребителите от Германия, Полша, Русия, Франция и някои други. А AOL започна да използва нов бизнес модел, известен днес като фримиум (freemium) – основната функционалност работи, а за допълнителните възможности трябва да се плаща.

През 2010 година се появи Android версия, а година по-късно и версия за Mac. След няколко години бе заявено, че поддръжката на WinAMP се прекратява. За щастие, оказа се, че плеърът все още се държи и има 30 милиона потребители, като са изтеглени 19 милиона копия за Android.

Днес AOL не е собственик на WinAMP. Всичките активи бяха закупени от Radionomy през 2014 година, а една година по-късно, 64% от акциите на Radionomy бяха закупени от компанията Vivendi S.A.R.L. Новите собственици твърдят, че Winamp и SHOUTcast са техните най-значими активи. Въпреки че WinAMP не е обновяван вече няколко години, има възможност и надежда, че това ще стане.

Сега се появи неофициална информация, че предишните собственици могат да откупят обратно WinAMP. Би било истинско чудо отново да видим този плеър, но добре работещ на съвременния хардуер и както преди, предлагащ нещо ново, качествено и удобно.