World Population Review разкрива кои са страните с най-добро здраве на населението

Какво прави някои страни здравословни, а други – не? Това не е нивото на БВП или броят на болниците на глава от населението. В някои страни е по-лесно да си здрав, отколкото да си болен. Тези държави са сред световните лидери през 2024 г. по отношение на ключовите здравни показатели.

World Population Review представи класация на най-здравите държави в света, базирана на данните от глобалния здравен индекс на Bloomberg. Този индекс отчита параметри като продължителност на живота, достъп до чиста вода, нива на затлъстяване, разпространение на вредни навици и качество на здравеопазването. В резултат на това в топ 10 присъстват предимно азиатски и северноевропейски държави.

1. Сингапур

Градът-държава, в който хранителните навици са резултат от съчетанието на китайска, малайска, индийска и европейска кухня. Но основният фактор е контролът. Сингапур строго регулира хранителната индустрия, а населението, независимо от богатството си, се храни балансирано. Малките порции, ястията на пара и отсъствието на навика „да се закусва в движение“ – всичко това формира изключително рационален подход към храната. Плюс високо ниво на здравеопазване и наличие на здравословни продукти.

2. Япония

Тук здравето започва от чинията. Японците се хранят бавно, на малки порции, наслаждавайки се на вкуса, без да смесват твърде много храни наведнъж. Диетата включва риба, ориз, морски водорасли, ферментирали продукти и минимум захар. Традиционната японска диета е призната за една от най-балансираните в света.

3. Южна Корея

Кимчи е символ на корейската диета и това обяснява много неща. Ферментирали зеленчуци, много зеленина, супи, бульони, ориз, морски дарове. Всичко се приготвя бързо, но не за сметка на ползите. Корейците не се страхуват от пикантните храни, но ядат в умерени количества мазни и сладки храни.

4. Тайван

Малко хора включват Тайван в списъците си, но би трябвало. Тук домашната кухня е обичайна, зеленчуците се готвят минимално (в уок или на пара), а месото се използва като добавка, а не като основа на ястието. Културата на чая, отказът от млечните продукти и любовта към пресните земеделски продукти правят тайванската диета лека и естествена.

5. Израел

Неочакван участник, но логичен. Средиземноморска диета, много пресни зеленчуци, хумус, зехтин, бобови растения, риба. Много от ястията са вегетариански или вегански по подразбиране. Освен това високата осведоменост за избора на храна и широко разпространението движение за водене на здравословен живот.

6. Норвегия

Тук диетата е продължение на природата. Много риба (сьомга, херинга), кореноплодни зеленчуци, кисели млека, горски плодове. Месо само по празниците. Всичко е просто, сезонно и без излишества. Здравословното хранене не е наложено – то си е органично.

7. Исландия

Няма излишък. Само риба, йогурт, картофи, пълнозърнести храни и сезонни зеленчуци. Исландците ядат малко, но качествена храна. В диетата практически няма преработени храни, а самите исландци не обичат да преяждат.

8. Швеция

Скандинавската диета е модерен термин, но за шведите тя е ежедневие. Ръжен хляб, риба, зеленина, картофи, млечни продукти. Те готвят у дома, често на пара, хранят се по график. Умереността във всичко е техният стил.

9. Швейцария

Да, те обичат сирене и шоколад, но това не отменя балансираното хранене. Много зърнени храни, зеленчуци, салати, млечни ферментирали продукти. Бързите закуски са рядкост. Дори десертите се консумират в умерени количества.

10. Нидерландия

Закуска с бутерброди от пълнозърнест хляб, хранят се с прости, обилни, но не мазни ястия. Наблягат на сезонните зеленчуци, картофите и рибата. Консумацията на захар и сол е една от най-ниските в ЕС.

Какво е общото между лидерите в тази класация?

• Високото качество на медицинската система. В тези страни медицинските грижи са достъпни и организирани на принципа на превенцията, а не на справянето с последиците. Например в Япония пациентите се подлагат на редовни профилактични прегледи за сметка на застрахователната система. В Сингапур се използва хибриден модел: от една страна, строг контрол на разходите, а от друга – активни инвестиции в цифровизацията и превантивната медицина.
• Диетата като културен код. Националните диети на тези страни са далеч от западните бързи закуски. В Япония и Южна Корея те се основават на ориз, риба, зеленчуци и ферментирали продукти. В Норвегия, Исландия и Швеция това са риба, кореноплодни зеленчуци, пълнозърнест хляб и никакво желание за прекомерно пържене или захар. Важно: в повечето случаи месото не е основна част от диетата, а сладкишите не са съществен елемент от обяда.
• Градската среда, която подкрепя физическата активност. В Скандинавия хората предпочитат да карат колело, да ходят пеша и да правят редовни физически упражнения – не от желание да „отслабнат“, а защото това е социална норма – прсто да имат тонус и да са здрави. Дори в такива мегаполиси като Сингапур е направено всичко възможно, за да се даде възможност на хората да се раздвижват: развит е общественият транспорт, парковите зони и тротоарите.
• Атмосфера на доверие и социална отговорност. Държавата играе важна роля, но самите граждани носят отговорността за своето здраве. Съзнателното отношение към храненето, съня и стреса е широко разпространено във водещите страни. Работните графици са балансирани, корпоративната култура рядко поощрява извънредния труд. Психичното здраве се разглежда като неразделна част от цялостното благосъстояние.

Всяка година платформите за анализи се опитват да отговорят на един на пръв поглед прост въпрос: къде по света хората живеят по-дълго, боледуват по-рядко и като цяло се чувстват по-здрави? Но ако се вникне по-дълбоко, става ясно,, че – не става дума само за медицина. Здравето не е свързано само с лекари и хапчета. Основното е как хората живеят всеки ден: с какво се хранят, колко се движат, дали могат да си почиват и да си правят навременни профилактични прегледи. Във водещите държави да си здрав е навик, а не усилие.

България – къде сме ние

Според класацията на World Population Review България е на чак на 110-то място, което не е чак толкова лошо, понеже в този рейтинг са включени 236 държави. Тоест, намираме се приблизително в златната среда.

Според изложените данни структурата на населението в България показва малко по-ниско съотношение между мъжете и жените – 0,94 към 1, като средната възраст на мъжете е 43,56 години, а на жените – 47,54 години. Най-високата концентрация на възрастни под 75 години е във възрастовите групи 49 и 48 години, а най-ниската концентрация е във възрастовите групи 26 и 27 години.

Можем да видим, че под нас са класирани Русия и дори САЩ. Но навярно бихме могли да се издигнем по-нагоре в този полезен рейтинг.